На 6 септември не просто отбелязваме една от най-славните дати в българската история, а си спомняме за деня, в който един народ заявява ясно и категорично – „Не можете да разделите това, което историята, паметта и волята на народа са съединили“. Това каза народният представител Иван Янев от „Прогресивна България“ в декларация от парламентарната трибуна по повод предстоящия Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
На 6 септември 1885 г. Княжество България и Източна Румелия се съединяват – това е акт, извършен пред очите на Европа, но преди всичко, това е дело на самите българи, посочи Янев.
След Берлинския конгрес българският народ е разделен и едни българи остават да живеят в Княжество България, други са в автономната област Източна Румелия, а мнозина българи и български земи остават извън границата. Границата е начертана върху картата, но няма карта, която може да начертае граница между паметта, езика, културата, между историческото съзнание, между националното чувство, каза той. През 1885 г. българите доказват именно това – Съединението е българско дело на хора, които имат смелостта да поемат отговорността за собствената си съдба, каза народният представител.
Когато Сърбия нахлува в България, българският войник показва на Европа, че това е народ, който не само мечтае за единение, а е готов да го защити. Българската армия воюва при изключително тежки условия, основните сили са разположени по южната граница, защото се очаква реакция именно от Османската империя, а когато сръбските войски нападат, българските части трябва бързо да бъдат прехвърлени към западния фронт. Войниците пътуват с влак, маршируват, пристигат и влизат в боя при Сливница, при Драгоман, при Цариброд, при Пирот, а младата българска армия се изправя срещу противник с по-голям боен опит и побеждава, посочи Иван Янев.
България побеждава не защото има повече ресурси, не защото великите сили застават зад нея, а защото зад българския войник стои идеал, който той разбира като свой собствен, заяви той. Янев коментира, че България не получава всичко, което би искала, но запазва най-важното - Съединението е признато и тя вече е по-силна, по-единна, по-уверена в собствените си възможности.