На българския пазар липсват комикси, разказващи за локални проблеми, смята художничката Анна Цочева

Случки от родната ни съвременна действителност и третиране на настоящи локални проблеми липсват в родните комикс истории. Това каза в интервю за БТА художничката Анна Цочева, която е създател на „Манга академия“. Тя проведе творческо ателие и срещи в рамките на проекта „Литературен прожектор“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна.  
Според Цочева разказът за герой, който живее в нашия град и преживява сродни на нашите проблеми, прави историята реална за читателя, а това на нея лично й липсва сред предлаганите у нас издания. Това тя забелязва и при работата с децата в „Манга академия“ и творческите ателиета. По думите й те изобразяват чрез своите рисунки и герои онова, което им е на душата. Най-често възпитаниците й избират да разказват фантастични сюжети, което и според преподавателите дава много свобода на авторите. Процесът на създаване на комикса поражда разговор за проблемите на художника, а чрез историята на героя се търси преодоляването им, каза Цочева и добави, че това много помага на децата и младежите.  
При заниманието във Варна Анна Цочева постави задача на присъстващите да създадат свои герои. Преди да започне рисуването бяха много задълбочено обсъдени характерите и типажите им и как те са свързани с живота им. Според преподавателката е много интересно как децата дефинират положителните и отрицателните черти на героя и визуализирането им впоследствие. Те сами се сещат, че срамежливият човек се изчервява и има определена поза, изобразяват характера в дрехи, жестове и мимики, посочи тя. 
„Манга академията“ провежда уроци на живо и онлайн, разказа Цочева. Възпитаниците в момента са петдесетина на възраст от 10 години до 40 години. Обучителите са двама, но в занятията се включват и самите курсисти, които участват и в поддържането на щанда на школата на фестивала „Анивенчър“. 
„За нас е най-важно децата да се научат как да разказват визуално, защото това умение е приложимо по-късно във всичко, с което се занимават, било дизайн на игри или архитектура. Всичко научено ще им бъде полезно при всяко визуално изкуство, а най-вече искаме да им помогнем да продължат да обичат рисуването и да не го оставят“, каза Цочева. Тя обясни, че е решила да използва мангата за база на уроците си, защото смята, че за умението да рисуваш стилът няма значение, принципите са едни и същи, само маниерът се определя от човека. В академията не рисуват класически постановки и етюди, но Цочева казва, че и чрез комиксите могат да се усвояват светлосенки и щрихи, не е задължително това да става чрез натюрморт, който за децата не е особено интересен. Стараят се да минат през всички етапи, учат и писане на сценарии, добави тя. 
Според художничката мангата е много популярна в цял свят, а в последните 15 години и у нас, с малко закъснение след Европа. Творците силно се влияят от японските комикси, така че стиловете се смесват, каза още тя и добави, че в мангата все пак има голям диапазон на сюжети, включително „сапунени опери“ с ежедневни истории на младежи и възрастни, каквито липсват у нас.  
Анна Цочева е завършила Националната художествена академия през 2009 г. като художник-реставратор, но страстта й към комиксите е от 2003 г. Участва в първите стъпки на фестивала „Анивенчър“ в София. През 2011 г. започва да преподава рисуване на комикси и поставя началото на „Манга академия“. Вземала е участие в международни работилници за илюстрация и комикси (с Pam Smy, Yuko Shimizu, Mattias Adolfsson, Scott McCloud), както и в редица изложби у нас. Много от комиксите си издава самостоятелно или като част от сборници. Работи и по „Орелът, врабецът и капчукът” на писателката Зорница Христова.