На днешната дата си даваме сметка за принадлежността ни към европейското цивилизационно развитие, каза служебният премиер Андрей Гюров в Деня на българската конституция

Днешният ден по особен начин съчетава паметта за възстановяването на българската държавност и за приемането на Търновската конституция, една от най-напредничавите за времето си, с 35-ата годишнина от създаването на Конституционния съд като изразител и основен гарант на новото конституционно устройство, установено с Конституцията от 12 юли 1991 година. Това каза в приветственото си слово служебният министър-председател на Република България Андрей Гюров по повод 35-годишнината от създаването на Конституционния съд на Република България и Деня на българската конституция, която се отбелязва  в музей "Възраждане и Учредително събрание" във Велико Търново.
Това не е ден, в който просто отбелязваме исторически дати и институционални факти. Това е ден, в който си даваме сметка за нещо по-голямо. За принадлежността ни към европейското цивилизационно развитие, за избора ни да бъдем европейска демокрация, за стремежа ни да бъдем, по думите и завета на Васил Левски, равни с другите европейски народи, допълни Гюров.
Струва си именно днес да си припомним, че България избира Европа още в първите дни след своето освобождаване от Османската империя и че този избор беше потвърден отново след освобождаването ни от тоталитарния комунизъм с приемането на Конституцията от 12 юли 1991 година. И Търновската конституция, и Конституцията на демократичните промени след 1989 година, изразяват един и същ дълбок стремеж на българския народ – да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие в общество, в което никой не стои над закона, в общество, в което правото защитава свободата и достойнството на всеки. Пътят, който България измина след Освобождението и възстановяването на своята държавност, беше труден и изпълнен с тежки предизвикателства, каза още служебният министър-председател.
И вероятно трябва честно да признаем, че не успяхме напълно да достигнем всички високи цели, които Българското възраждане постави и които намериха своя израз както в Търновската конституция, така и в тази от 1991 година. Може би най-ясният знак за това е, че и днес, повече от 35 години след началото на демократичния преход, основният проблем на българското общество продължава да бъде усещането за липса на справедливост. Че правото не винаги се прилага обективно, че идеалът за истинска правова държава все още не е осъществен докрай. И ако някой се съмнява в това, достатъчно е да погледне назад последните 10, дори 15 години от развитието на страната ни. Казвам това не за да звуча мрачно в празничен ден. Казвам го, защото вярвам, че има, но в такива дни трябва да бъдем честни със себе си, уточни Гюров.
Той изрази надеждата си, че дори когато има решения по отношения, по които можем да бъдем критични, Конституционният съд ще продължи да стои на висотата на своята мисия и отговорност. Защото без такъв гарант една държава лесно може да поеме по пътища, които нямат нищо общо с идеалите на възраждането, нито с надеждите за свобода и демокрация, които белязаха времето след 10 ноември 1989 година, отбеляза служебният премиер.
Гюров се обърна и към младите хора, избрали правото за свой професионален и житейски път, и посочи, че са избрали достойна професия, но са приели и едно огромно предизвикателство – да доказват всеки ден, че думите, които определят правото като изкуство за доброто и справедливото, все още носят истински смисъл. Именно те ще бъдат сред хората, които могат да превърнат Българи в справедлива, добре уредена и достойна държава, посочи той. На всички млади юристи, както и на всички, които празнуват днес, искам да пожелая – не спирайте да придавате смисъл на призванието да бъдеш юрист, каза  Андрей Гюров.