На форум в София бе обсъдено влиянието на изкуствения интелект върху образованието и пазара на труда

Изкуственият интелект (ИИ), трансформацията на образованието и пазара на труда бяха обсъдени на форум, организиран от евродепутата от „Обнови Европа“ Илхан Кючюк и ректора на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова. 
Независимо дали отричаме, или се съгласяваме, че изкуственият интелект ще има роля в съвременните общества, е важно да се съгласим, че той е тук сред нас, като влияе на нашите решения – дали чрез алгоритмите, с образованието, културите и медиите, или с влиянието си върху демокрацията. Въпросът е как да направим така, че изкуственият интелект да работи в интерес на съвременните общества, каза Илхан Кючюк.
Според евродепутата има две гледни точки – на тези, които вярват, че трябва да се върви към изкуствения интелект, и на другите, които смятат, че той ще повлияе негативно на пазара на труда, професиите и човешките достижения.
Има смисъл да се говори как изкуственият интелект навлиза в образованието и преформатира критичното мислене, без което не може да има устойчива демокрация. По думите му ИИ преформатира и пазара на труда, докато бизнесът има социалната отговорност да подготвя нови кадри. Това не е разговор, който може да бъде възможен без регулации и законодателство, каза Кючюк.
Ако приемем, че ИИ е следващата революция, трябва да се отнесем сериозно към този разговор. Ролята на държавата е преходът да бъде направен колкото се може по-леко. Технологичните промени не биха донесли резултат, ако обществото не участва и не регулира, каза още евродепутатът.
Той посочи, че в глобален план изкуственият интелект се е превърнал в огромно технологично съревнование между Китай като обществен модел, САЩ за изграждане на нов глобален елит и Европейския съюз, който цели да регулира това, което се случва с изкуствения интелект. 
Българските университети и средни училища са подготвени за навлизането на изкуствения интелект и предизвикателствата, породени от това, в много голяма степен, каза проф. Миглена Темелкова. Тя посочи, че през последните години са отворени множество STEM кабинети.
В много университети се появиха специалности, насочени към изкуствения интелект – и то не само за неговото използване, а и за инженери, които да поддържат бази данни и да следят за спазването на етичните стандарти при използване на ИИ.
Учебните програми се променят и адаптират постоянно, каза Темелкова. Тя посочи, че при определени програми се изисква интердисциплинарност – интегриране на знания и умения от различни научни области. За съжаление, особено във висшето образование, практиката е изключително тежка и бюрократична, защото всяка специалност подлежи на акредитация и когато висше учебно заведение реши да генерира подобна специалност, трябва да се изчака акредитационния период, който понякога продължава до две години. Ако чакаме две години да почнем да обучаваме специалисти, няма как да наваксаме с икономиката, високите технологии, каза тя.
Интердисциплинарността и задължителното участие на дигитални технологии трябва да бъдат заложени във всички специалности, категорична бе Темелкова.
Голямото предизвикателство пред образователната система е да накараме учащите да мислят, а не да учат наизуст. Учениците трябва да могат да адаптират знанията си в различни ситуации. Затова оценяването трябва да разграничава това, което е наизустено, и това, което е плод на естествения интелект. Това навлиза с конкретни задачи и казуси все повече в образователния процес, каза тя.
Темелкова посочи, че все повече професии ще изчезнат поради навлизането на ИИ. Но учениците, които непрекъснато учат и надграждат себе си, няма да изпаднат от пазара на труда, увери тя.
Темелкова посочи, че образователните институции ще продължават да надграждат своите способности, защото именно те ще обучават специалистите на бъдещето.