На врачанското знаме, ушито за Априлското въстание през 1876 г., е имало само думата „свобода“, каза Радосвета Крумова

За врачани не е имало друга алтернатива освен свобода, каза Радосвета Крумова, председател на читалищното настоятелство на НЧ „Развитие – 1869“ във Враца. Тя участва в конференцията „150 години Априлско въстание“, организирана от БТА в Националния пресклуб на агенцията във Враца. 
„Единствено думата „Свобода“ е била извезана върху знамето на врачанските съзаклятници от времето на Априлското въстание. И ако девизът на бунтовниците обикновено е бил „Свобода или смърт“, то двете сестри, пошили врачанското знаме – Мица и Калица, избрали да поставят само едната от тях. Това означава, че за врачани не е имало друга алтернатива и те са били сигурни, че свободата на България ще бъде извоювана“, заяви Крумова. Ценният експонат може да бъде видян в залите на Регионалния исторически музей във Враца.
Крумова разказа за историята на знамето и за нейната инициатива за създаване на копие на светинята. По думите ѝ Врачанският революционен комитет решил, че знамето ще го ушият сестрите Мица и Калица Хаджи Кръстеви. Двете сестри са шили и везали в потулена стаичка на бащиния си дом от сутрин рано до късна нощ. За това са знаели само най-доверените и често са се отбивали. Един пролетен ден на 1876 г. от иглата се изнизала последната сърмена нишка, изписала със ситен бод напряко в долния край на знамето: „Калица и Мица К. Х. Василови. 1876. 12 апр. Враца.”.
Крумова добави, че в тревожните за града дни Мица и Калица прибрали знамето и го потулили между плочите на покрива в бащината си къща, но в жадните души на българите останала надеждата за свободата, а у турците – подозрението, че дъщерите на хаджи Кръстьо се занимавали с комитски работи. „И те не закъснели да споходят дома им. Влезли в двора двама неканени заптии. Единият останал долу, а другият се качил на тавана. И затършували“, каза тя. По думите й сестрите са се спогледали и споразумели – едната слязла долу, завъртяла се около заптието из двора, продумала му и той извикал другия. В това време знамето било преместено в претърсената вече част на покрива, обясни тя.
Всичко това обаче уплашило хаджи Кръстьо, защото щом турци се навъртали около дома му и надничали по мазетата и таваните – няма да е на добро, каза Крумова. Тя добави, че той е повикал дъщерите си и наредил да се изгори знамето. Мица и Калица „послушали” повелята на баща си – взели стара копринена дреха, хвърлили я в огнището и когато се разгоряла, го извикали. „Ето, изгоря“, казали сестрите, а знамето, зашито в стара непотребна пелена, висяло преметнато на дълга върлина под навеса в двора“, каза Крумова.
По думите й на 28 октомври 1877 г. в току-що освободения град Враца влязъл с щаба си командващият отряда освободител генерал-майор Николай Степанович Леонов І. „Посрещнало го ликуващото българско население. Опиянението било неописуемо. Свобода след петстотин години робия! Руски офицери гостували и на семейството на хаджи Кръстьо х. Василов. Празничната трапеза била богата и шумна, но тежко било на душата на хаджията: проклет робски страх! Да накара дъщерите си да изгорят знамето! А умните сестри се сетили: накарали ратайчето да извади знамето от пелената, да го прикове на дълъг прът, да го издигне и да им обади. Когато всичко било готово, те поканили домашните си и гостите да излязат“, обясни експертът. По думите ѝ, когато насред двора видели развятото знаме на врачанските съзаклятници, руските офицери помолили да се свали скъпата реликва и всички го целували, прегръщали и плакали от радост.
Сатенът в бяло, зелено и синьо, копринените конци и сърмените пискюли и ширити за копието на трикольора са дарени от родолюбиви врачани.
По идея на Радосвета Крумова през 2011 г., след 135 години от тези събития във Враца е подета инициатива за ушиване на копие на историческото знаме, а двете знамена – старото и новото, да бъдат осветени на 2 юни по време на Ботевите чествания. Всички материали за знамето – платове, мъниста и сърма, са дарение от читалищата на община Враца, а то е ушито и избродирано с общи усилия. Короната на лъва е избродирана от Мария Божковска, секретар-библиотекар на НЧ „Фар – 1930“ в с. Паволче. „Идеята ни бе това знаме да пътува по училища и читалища и така децата да се докоснат до тази светиня“, посочи Крумова. По думите ѝ копието на въстаническия байряк е завършено на 18 май, в деня, когато преди 135 години сестрите Мица и Калица Хаджикръстеви предали своето знаме на врачанските съзаклятници за освещаване в църквата „Свето Възнесение“. Конференцията във Враца е част от поредицата, с която БТА провокира разговори за 150 години от Априлското въстание. Първата беше в Русе, а подобни ще бъдат организирани и в националните пресклубове на агенцията в центровете на останалите революционни окръзи на въстанието – Велико Търново, Сливен и Панагюрище. Форумите за въстанието са част от инициативата на БНТ, БТА и БНР „14 века България в Европа“ - за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България.