На втората скулптура, открита в Хераклея Синтика, е изобразен военен аристократ, който вероятно е млад, смята изкуствоведът д-р Арина Корзун

На втората скулптура, открита в Хераклея Синтика, е изобразен военен аристократ, който вероятно е починал в ранна възраст, смята изкуствоведът доктор Арина Корзун.
Реставрираната втора скулптура, открита по време на разкопките в античния град Хераклея Синтика, беше официално представена в Петрич.
Арина Корзун посочи, че откритата глава на статуята дава възможност за датирането ѝ и предположение кой е човекът, чийто образ е увековечен в мрамор. Това е портрет с леко идеализирани черти. Прическата е ключов аргумент в датирането, която е от края на II век. По време на Римската империя, модата на прическите е следвала тази на императора, каза още Корзун. 
Тя добави, че скулптурата впечатлява с добре развитата мускулатура, масивни и силни крака, широка шия, рамене силно, мускулесто тяло. С този контраст между безбрадото лице и мощното тяло изкуствоведът смята, че творецът на скулптурата е искал да акцентира върху дейността на човека. Имаме предположение, че той е заемал военна длъжност. Допълнителен аргумент в тази посока са бакенбардите. Съществувала е традиция младите военачалници да се изобразяват с бакенбарди, без брада. Това е било свързано с образа на младия бог на войната Арес и римския Марс. Можем да заключим, че нашата статуя, изработена към края на II век, изобразява военен аристократ, който вероятно е починал в ранна възраст, допълни изкуствоведът. 
Реставраторът на втората скулптура – Ренета Караманова, припомни, че работата по статуята започва в началото на декември миналата година, когато тя е транспортирана в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. По нейните думи, най-трудно в процеса на реставрирането на скулптурата е било да се прецени по какъв начин да се реши проблемът с пукнатините по краката, за да бъде тя достатъчно стабилна. Трудно е да преценим докъде и доколко да се намесим като реставратори. В нашата професия е много важно да се намери балансът между намесата към оригинала и това да е здрав дадения обект, да е подсигурен, каза реставраторът.