Изложба по повод 120-годишнината от рождението на художника Веселин Стайков (1906–1970) ще бъде открита на 3 юни в Софийската градска художествена галерия (СГХГ). Експозицията ще продължи до 19 юли, съобщават домакините.
Изложбата представя над 150 творби – живопис, графика и рисунки, и проследява творческия процес на един от значимите майстори на българското графично изкуство, посочват от екипа на СГХГ. Куратори са д-р Станислава Николова и Ана Топалова, а дизайнът е на Надежда Олег Ляхова.
Въпреки че завършва живопис в класа на проф. Цено Тодоров, Веселин Стайков посвещава голяма част от творческия си път на графиката, вдъхновен от преподаването на проф. Васил Захариев в Художествената академия, уточняват от екипа.
Експозицията включва рисунки, дърворезни гравюри, литографии, офорти и маслени платна. Сред представените произведения са знаковите цикли „Мелник“, „Созопол“, „Карлово“ и „София“, както и творби, вдъхновени от пътуванията на художника до Прага, Париж, Италия и Китай.
Специално място е отделено на темите за природата и труда. Посетителите ще могат да видят произведения като „Каменари“, „Поправка на лодки“, „Жътвари“ и „Тютюнонизачки“, в които авторът пресъздава ритъма на ежедневието и пластическата сила на човешката фигура.
Акцент в изложбата е възможността да се проследи как един мотив преминава през различни художествени техники – от първоначалния ескиз до живописното платно и графичния лист. Според кураторите тази повторяемост не е механично възпроизвеждане, а изследване на изразните възможности на материала.
За първи път е представена и приложната работа на художника, включваща проекти за марки и техните графични варианти, отбелязват от екипа.
Те уточняват, че проектът се реализира от Софийската градска художествена галерия в партньорство с Държавна агенция „Архиви“. В експозицията участват произведения и архивни материали от Националната галерия, Съюза на българските художници, Националната художествена академия, семейния архив на Веселин Стайков, както и от институции в Италия и Германия.
Веселин Стайков (1906–1970) е определян като един от значимите български художници и графици на ХХ век, признат у нас и в чужбина като майстор на дърворезната гравюра. Роден в Пещера, той завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров, но съдбовна за творческия му път се оказва срещата с проф. Васил Захариев, под чието влияние се посвещава на графиката.
Още през 30-те години печели престижни международни отличия – златен медал във Варшава (1936) и Grand Prix на Парижкото изложение (1937). Участва в изложби в редица европейски и световни културни центрове, а негови самостоятелни експозиции са представяни в Мюнхен, Прага, Берлин и София. Освен с творчеството си, Стайков оставя трайна следа и като преподавател в Художествената академия, където подготвя поколения български графици. Той е сред първите автори у нас, които въвеждат и развиват техники като литографията, металната гравюра и линогравюрата.
/ВСР