Над 23 милиона работници в ЕС не могат да отопляват домовете си, посочват от Европейската конфедерация на профсъюзите
Анализ на данните на Евростат, направен от Европейския синдикален институт, показва, че през 2019 г. приблизително 7% от европейското население не е могло да си позволи да включи отопление, което се равнява на 30,7 милиона души, от които 13,4 милиона работещи. Последните данни за 2023 година показват, че делът на хората, живеещи в енергийна бедност, нараства до 10,6% или 47,5 милиона души, от които 23,7 милиона са работещи.
Това означава, че броят на работниците, потопени в енергийна бедност от 2019-а до 2023 година, се е увеличил с над 10 милиона. И още – половината от тези, които не могат да си позволят отопление, работят, в сравнение с 44% през 2019 г. Отделно много от работните места сега са застрашени в резултат на високите разходи за енергия, пред които са изправени индустриите, посочват от ЕКП.
Цифрите показват необходимостта от пълно прилагане на европейската директива за адекватните минимални работни заплати, което ще бъде от полза за повече от 20 милиона души, ако се прилага правилно от държавите членки, смятат от Европейската конфедерация на профсъюзите.
През 2023 г. България за първи път не е страната в ЕС с най-голям дял на хората без адекватно отопление на домовете, според Евростат.
С най-висок дял на хората, които не са били в състояние да поддържат домовете си достатъчно топли през 2023 г., са били Испания и Португалия - по 20,8 на сто за всяка (при съответно 17,1 и 17,5 на сто през 2022 г.), като след тях е била България (20,7 на сто), Литва (20 на сто) и Гърция (19,2 на сто).
На другия край на скалата са били Люксембург (2,1 на сто), Финландия (2,6 на сто), Словения (3,6 на сто), Австрия (3,9 на сто) и Естония (4,1 на сто).
Така през 2023 г. България за първи път не е с най-голям дял на хората, които нямат възможност адекватно да отопляват домовете си сред страните от ЕС, откакто има налични данни за страната ни – от 2005 г., сочи справка на БТА в база данните на Евростат.