Над 60% от анкетираните родопчани обмислят да напуснат региона, показва проучване на Ротари клуб – Смолян

Ротари клуб – Смолян оповести резултати от проучване сред родопчани, изследвайки обществените нагласи към живота в област Смолян и миграцията извън областта. Над 60% от анкетираните жители на областта обмислят да напуснат региона, а близо 60 на сто от живеещите извън областта смолянчани биха се върнали при по-добри условия. Това се посочва в изследването, проведено сред две групи – сегашни жители на областта и родопчани, които живеят в други райони на страната или в чужбина. Резултатите ще бъдат предоставени на общинската управа, институции и администрацията, каза за БТА Антон Кацаров от Ротари клуба.
Анкетата е проведена онлайн през периода септември – ноември 2024 г. Допитването поставя акцент не само върху причините за миграция, но и върху потенциала за завръщане и развитие, уточни Кацаров. Резултатите от проучването показват, че 62,7% от живеещите в Смолян обмислят да напуснат региона, а основни причини за това са липсата на работа и развитие, ниските доходи и ограничените възможности. При 59% от анкетираните извън областта, отговорът е, че биха се завърнали при подобрени условия на труд, заплащане и социална среда.
Като основни предимства на живота в Смолянско, се изтъкват спокойствието, красивата природа, чистият въздух, ниската престъпност и близостта до семейството. Най-младите са най-силно настроени към завръщане — това е поколение, което търси смисъл, принадлежност и устойчивост, смятат от Ротари клуба.
Резултатите от анкетата се разпространяват след като бе публикувана и статистическа информация за задълбочаващи се демографски проблеми в област Смолян. Данните показаха, че всички общини в областта са с отрицателен естествен прираст. През миналата година в резултат на отрицателния естествен прираст населението на областта е намаляло с 1120 души. 
От Ротари клуба предвиждат да провокират обществена дискусия по проблема в търсене на решения за предизвикване на проактивна политика за преодоляване на демографската криза.