Политическата воля е ключова за борбата с трафик на хора, надявам се, че новото правителство ще има фокус върху темата, каза пред медиите Антоанета Василева, първи вицепрезидент на експертната Група за трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа. По думите ѝ е много важно правителството да даде достатъчно средства за борбата с трафик на хора.
Василева взе участие в международната конференция „Укрепване на системите за правосъдие: Координиран европейски отговор срещу трафика на хора“ в София. Тя се организира от Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) към Министерския съвет на България и организация Международна мисия за правосъдие (International Justice Mission – IJM), с участието на партньорски институции от Румъния и Европа.
Трябва да бъдем по-адаптивни, по-бързи и да търсим реален ефект за жертвите на трафик, а не да се бавим в процедури и протоколи, каза още Василева.
Тя разказа, че трафикантите използват дигиталните устройства, за да контролират и следят жертвите, използват се заплахи и информация, която може да направи човека уязвим. Контактът често става чрез интернет приложения, които обаче понякога не съдействат на властите. Трафикантите все повече използват жертви с психологически и ментални проблеми, те много трудно могат да потърсят помощ, обясни Василева.
Сексуалната и трудовата експлоатация продължава да са на първо място за начина, по който трафикантите на хора правят пари. Мигрантите са една от най-уязвимите групи за трафик заедно с жените и децата, добави още представителят на ГРЕТА.
При откриването на форума Антоанета Василева посочи, че при борбата с този тип престъпления институциите често работят отделно, вместо координирано. Тя отчете, че проблемът вече не е в липсата на законодателство или стратегии, а в липсата на сътрудничество.
Ако искаме системите ни да останат ефективни, те трябва да се развиват и да имат по-голяма способност да реагират в реално време, защото зад всеки случай стоят реални хора, каза още Василева. Според нея трафикът на хора, улеснен от технологиите, се развива по-бързо от способността на институциите и системите за противодействие да реагират координирано и последователно.