Засилващият се интерес към ваканции в досег с чиста природа е трайна тенденция през последните години, според семейство Чейрекови. „Замъка - Хорлог“ привлича туристи от България, Европа, Америка, Австралия. Освен с популярността на забележителности като Триградското ждрело и емблематичните пещери, вилното селище е предпочитано място заради възможности за орнитологичен туризъм с наблюдения на скалолазка, глухари, за фотолов на диви кози, мечки и дори на прилепи в пещерите.
Присъдената от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация награда е признание според собствениците за все по-големия интерес към този вид туризъм в Родопите.
Хотелът „Замъка – Хорлог“ е пълен с туристи около Коледа и Нова година, казаха още собствениците. Вилното селище се намира в един приказен природен рай и попада в две защитени зони - „Триград-Мурсалица“ и „Родопи-Западни“, допълни Радост Чейрекова. Успехът на семейната фирма в Триград опровергава опасенията на мнозина инвеститори у нас, че ограниченията на защитените територии спъват развитието на туристически начинания. В съседство се намират още защитени местности, забележителностите Чаирски езера, резерватите „Казаните“, „Кастракли“, „Шабаница“, природният феномен „Пияната гора“ и др. Екологичната насоченост на „Замъка – Хорлог“ се усеща и в интериора на хотела, решен с природни елементи и дърво като основен акцент в обзавеждането. Голяма част от оригиналните интериорни елементи са измайсторени от Здравко Чейреков.
Приблизително 50% от туристическия поток в селището са български клиенти, като най-активният сезон е през летните месеци, уточни Радост Чейрекова. През хотела в Триград целогодишно преминават и англичани, испанци, италианци, гърци, норвежци.
Семейство американци за трета година резервират почивка в „Замъка“, специално, за да наблюдават местообитание на скалолазка. Сред клиентите извън европейски държави се срещат израелци и туристи от Австралия. Ценители на дивата природа пътуват хиляди километри, за да видят и фотографират в района на Триград различни животински и растителни видове в естествената им среда и съхранената природа на Родопите. Местообитанието на скалолазка до Дяволското гърло е посетено и от репортери на National Geographic, каза Здравко Чейреков. Според него се забелязва и голям интерес от желаещи да наблюдават мечки и прилепи.
Снимките на диви кози и сърнички са възможни дори от балконите на хотела, намиращ се в пределите на Триград, но и в самата природа. Сред скорошните клиенти е емигрирала преди десетилетия в САЩ българка, занимаваща се с билкарство. Тя е привлечена от парка на родопската билка във вилното селище, в който растат над 80 вида билки от региона. Паркът е създаден по европейски българо-гръцки проект за трансгранично сътрудничество. Наред с информационните табели за представените лечебни растения, в плантацията са подредени и фигури в реален размер на типични за региона диви животни, превръщайки парка в красива познавателна атракция. Американската билкарка с български корени дори опитала да вкуси от родопския силивряк, знаейки че може да бъде токсичен, но е известен и с другото си име – безсмъртниче. Туристическите пътеводители в Триград свързват мита за съживяването на Евридика именно с безсмъртниче. През зимния период характерните за планината билки могат да се видят в хербарий, разположен в съседство до парка. Мнозина от туристите се интересуват от характерния за Триград мурсалски чай, който расте и в градините на местни жители.
Хората искат да посетят дестинации, които разкриват точно такива природни забележителности, защитени местности, така че да имат по-голям досег с природата, смята Радост Чейрекова. Специфичният релеф на Триградския район довежда през последните години и множество гръцки групи с мотори.
Екологичната обвързаност на „Замъка – Хорлог“ се изразява и във използването все повече на зелена енергия в комплекса, според собствениците. Плановете за подобряване на енергийната ефективност включват проект за фотоволтаична електроцентрала, която да захранва бъдещ здравен СПА център. Кандидатстващият проект разчита на европейско съфинансиране. СПА центърът ще залага на програми с билки от Родопите.
Наред с хотелиерство, във вилното селище развиват земеделие, за да предлагат автентични продукти от Родопите на своите клиенти. По този начин се допълва и целогодишна заетост на хотелския персонал, който остава ангажиран и в месеците с по-ниска посещаемост. Общо 15 работни места се поддържат в „Замъка – Хорлог“ през цялата година. Работещите в хотела се занимават извън активния сезон с приготвяне на домашни сладка, консерви, пакетиране на мурсалски чай и различни грижи около подготовката на следващите ваканционни групи.
Автобуси с ученически групи са част от посетителите през различни сезони. Децата получават в билковия парк и „Замъка“ занимателни уроци по биология.
Семейство Чейрекови сбъдват туристическия си проект извън основните си професии. Радост е адвокат, а Здравко има фирма за озеленяване в столицата. В „Замъка“ инвестират средства от семейния бизнес, бягайки от големия град идват сред чистия въздух и съхранената природа на Триград. Определят мотото на своето начинание като „Приказката оживява“. Във вилното селище влагат финансиране, време, амбиции и много идеи да го превърнат в приказно място.
Семейство Чейрекови изчисляват, че „Замъка – Хорлог“ вече започва да се отплаща и бизнесът е в етап, в който се самоиздържа. Възвръщаемостта на една такава крупна инвестиция в еко туризъм е след около осмата година, посочват хотелиерите. Те смятат, че всичко това е само началото, а вилното селище продължава с още по-амбициозни проекти. За рекламирането на „Замъка“ е разработено интернет приложение, което с дигитални карти и добавена реалност насочва туристи от цял свят към възможностите за почивка в Триград.
Вилното селище „Замъка – Хорлог“ е автентично и уникално за региона, каза Росица Старчева, председател на Съюза на родопските хотелиери и ресторантьори в Смолян. Според нея отличието „Най-добро еко вилно селище“ е не само лично постижение за Радост и Здравко Чейрекови, но популяризира и Родопите като дестинация.