Най-висока е оценката за административен капацитет на държавните агенции, следвани от министерствата, а най-ниска – на общинските администрации, сочи доклад

Най-висока е оценката за административен капацитет на държавните агенции, следвани от министерствата, а най-ниска е оценката на общинските администрации.Това са резултатите в аналитичния доклад "Индекс на административния капацитет на държавната администрация за 2024 г.". Резултатите бяха представени по време на конференция в Университета за национално и световно стопанство от автора проф. Борислав Борисов в присъствието на вицепремиера Атанас Зафиров, който е и ръководител на Съвета за административна реформа към Министерския съвет.
Проф. Борисов заяви, че са анкетирани 76 администрации. Въпросници са били изпратени на 180 администрации, но не всички са се отзовали на допитването. Изследването обхваща 43 елемента на административния капацитет, сред които достъп до публична информация, предотвратяване конфликт на интереси.
Той посочи, че най-високи оценки за много добър капацитет са в областите вътрешен контрол, управление на работния процес, управление на риска, осигурени възможности за подаване на сигнали за корупция. Най-ниски са оценките за използването на алтернативни източници на енергия за покриване нуждите на администрация, каквото е европейското изискване, както и за прилагане на публично-частни партньорства.
Задоволителна е оценката за административния капацитет по отношение извършването на оценка на въздействието при привеждане на нови регулации, анализите на данъчната тежест, ефективният мониторинг за постигане на целите. Като проблем проф. Борисов открои нежеланието за прилагане на програмно бюджетиране, въпреки доказаните ползи от него.
Като цяло централната администрация бележи по-високи оценки от териториалната, като оценката за 2024 г. е по-ниска спрямо тази през 2023 г. и 2022 г., посочи проф. Борисов. 
Общините имат високи оценки за прилагането на системите за финансов и правен контрол, достъпът до информация, възможности за подаване на сигнали за корупция, разкриване на конфликт на интереси, докато слабостите им са свързани с прилагане на системите за самооценка, оценка на въздействието, липсата на публично-частни партньорства, планирането, посочи проф. Борисов и изтъкна, че също така общините не знаят да работят с изкуствен интелект, нямат желание да прилагат програмно бюджетиране.
Сред препоръките, които са в доклада и за които настоя и проф. Борисов при представянето, е създаването нов стратегически документ за развитие на държавната администрация, преразглеждане на учебните планове на висшите училища с цел по-голяма ефективност, както и необходимост от програма за модернизация на държавната администрация.