Според последните проучвания има тенденция за намаляване на детските бракове в България. Данните от изследване от средата на 90-те години показват, че ранните бракове сред ромската общност са близо 80%, последните проучвания сочат, че те са паднали под 30%. Това каза за БТА изпълнителният директор и основател на фондация С.Е.Г.А. Румян Сечков.
Той взе участие в Международна заключителна конференция по проект „Мечтай Смело, Цели се Високо: Интегрирани общностно-центрирани услуги за превенция на детските бракове сред ромите в България“. В рамките на конференцията бяха представени резултатите от двегодишна експертна работа, включваща анализ на теренно проучване в ромски общности и фокус-групи с професионалисти, както и разработена правна рамка и препоръки за преодоляване на ранните бракове в България. Проектът се реализира от консорциума: фондация С.Е.Г.А. - Старт за ефективни граждански алтернативи, Фондация Рома-Лом и Сдружение Закрилници, с финансиране от програма CERV-DAPHNE на Европейския съюз.
Статистическите данни, събрани през кабинетното проучване, потвърждават тенденцията, към макар и бавно, на постепенно намаляване на ранните раждания. Според проучвания към 1994 г. около 80% от ромите създават семейства преди да навършат пълнолетие. От втората половина на 90-те години и началото на XXI век се засилва тенденцията към намаляване на този дял и запазване на ранните бракове предимно сред най-бедните и най-слабо образованите семейства/млади хора.
Експертите посочиха, че Националният статистически институт (НСИ) регистрира относително нисък, но тревожен процент на официално регистрираните детски бракове, сключени с разрешение от съда, вариращ между 1.7% и 2.31% от всички бракове през периода 2016 – 2020 г. Средният дял за този 5-годишен период е 2%, което в абсолютен брой означава 2809 официално регистрирани брака на момичета и 133 на момчета под 18 г., от които 19 момчета вероятно са женени за пълнолетни жени. През 2021 г. са регистрирани още 423 нови детски брака, от които само в 21 участват мъже под 18 г., а през 2022 г. – още 374 детски брака, в които 19 са с мъже под 18 години. С промените в Семейния кодекс от края на 2023 г. е отменена възможността за сключване на брак с непълнолетно лице, независимо от обстоятелствата, уточниха участниците в конференцията.
По думите им тези 3720 официално женени млади хора през 2016 - 2022 г. са само малка част от реалния брой съжителства на непълнолетни на семейни начала. Официално регистрираните 3547 деца-булки през този период са само върхът на айсберга, посочиха експертите. Те обясниха, че голямата част от детските бракове не са официално регистрирани. Освен това тези данни се отнасят само за момичета на възраст 16-17 години, които могат да се омъжат със съгласието на родителите, допълниха още те.
Според национално представително социологическо проучване сред ромски общности от януари 2020 г. средната възраст на сключване на брак сред ромите, живеещи в обособени квартали, е 18 години и 11 месеца. Експертите посочиха, че са налице са и разлики по пол – средната възраст на сключване на брак при мъжете в ромските общности е 20 години и 4 месеца, а при жените- 17 години и 10 месеца. Малко повече от половината от ромите (54.7%), живеещи в територии с преобладаващо ромско население са се оженили/омъжили преди да навършат 18 годишна възраст, а 39.7% от тях са сключили брак на възраст между 19–25 години.
За сравнение, средната възраст на сключване на брак сред ромите, живеещи в територии с преобладаващо българско или смесено население, е 19 години и 8 месеца. Около половината от тях са се оженили/ омъжили на възраст между 19–25 години. Делът на тези, които са сключили брак преди да навършат 18 годишна възраст, е 39.8%.“.
Мнението на ромите за детските бракове е предимно негативно, но има една част от тях, които са неутрални, обясни Румян Сечков. Той посочи, че мнението на ромите, които са по-скоро неутрални към детските бракове, се дължи на това, че ранните бракове са били традиция през годините.
Проучването обхваща 10 изолирани ромски и етнически общности в цялата страна, избрани според критерии, които да представят многообразието сред тези общности, предопределено от етническа и подгрупова самоидентификация, майчин език, традиции, религия, нива на бедност, социално изключване и тенденции към маргинализация.
В теренното проучване са приложени качествени методи на полуструктурирано дълбочинно групово интервю под формата на тематични групови дискусии „лице в лице“, в които респондентите по възможност са групирани по пол и възраст, както и методи на социалната антропология при наблюдението на ситуацията в общностите и интервюираните групи, обясниха експертите. Задачата на тематичните групови дискусии е да регистрират различните гледни точки, мнения, нагласи и представи на жените и мъжете от различните поколения, допълниха те.
В 10-те гнезда са проведени общо 38 групови интервюта (от които шест полуструктурирани интервюта с ромски активисти и медиатори) – 95% от планираните 40 интервюта. В някои случаи теренистите трябваше да реагират гъвкаво и да интервюират заедно „сдвоени“ групи респонденти (по възраст и пол), които бяха дошли заедно за срещите. Общо в тематичните дискусии са обхванати 319 респонденти – 99.69% от планираните 320 респондента, олясниха още организаторите.