"Народният съд" променя социалната тъкан в България, каза доц. Михаил Груев

Значението на т. нар. "Народен съд", ако се опитаме от дистанцията на времето да го преценим, е цялостна промяна на социалната тъкан на България, която се случва в резултат на него и след него. Това каза пред БТА в Русе директорът на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев. 
В крайдунавския град той участва в кръгла маса на тема "Народният съд - памет и рефлексии, 80 години по-късно". Форумът се организира от международното дружество "Елиас Канети" и Държавна агенция "Архиви" и е под патронажа на областния управител на Русе Драгомир Драганов. Програмата включва утре и панихида, с която ще бъде почетена паметта на убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г. в Русенско.  
По думите на доц. Михаил Груев начинът, по който е замислен т. нар. "Народен съд" - с процедурите по подбор на съдиите, на народните изпълнители, със съдебната процедура, е за унищожаването на целия буржоазен елит на България. 
"Като казвам унищожаване, имам предвид не само във физическия смисъл, но и във всякакъв друг смисъл - дори тези, които не получават смъртни присъди, се превръщат след това в маргинали, както и техните семейства и близки", каза доц. Груев. 
Според него разговорът за "Народния съд" не е проведен в рамките на обществото, но и в рамките на семействата. "Това е престъпление, което е планирано, замислено и реализирано като мащабен проект, целящ да промени цялата социална тъкан на българското общество, което в крайна сметка се и случва. Това е най-мащабното кръвопролитие в следосвобожденска България", каза доц. Груев. 
Той посочи, че общо 2730 са произнесените смъртни присъди в онова време, като най-вероятно убитите са около 18 000 - 20 000 души. "Но убитите без съд и присъда са хора, за които не е издаден дори и смъртен акт. Това е причината голяма част от тях да останат анонимни", каза доц. Груев. По думите му стъпка по стъпка паметта трябва да бъде възстановена. 
Доц. Груев коментира, че тези събития ги има в учебниците по история. "Друг е въпросът как се интерпретират. И тук вече опираме и до отговорността на самите учители как преподават този период", обясни доц. Груев. 
Той добави, че в Държавна агенция "Архиви" има огромна документация по въпроса. "Документите на Народния съд са запазени в тяхната цялост. Дигитализирали сме 13-те централни състава, които съдят министрите, царските съветници, депутатите от правителственото мнозинство. Но има още 65 провинциални състава, което е още много работа по дигитализацията на тези документи и по придаването на публичност на информацията, която се съдържа в тях", поясни доц. Груев. 
Областният управител на Русе Драгомир Драганов каза, че този репресивен режим без съд и присъда е посегнал на цвета на нацията - на най-интелигентните, на най-образованите хора.
Историкът д-р Веселина Антонова обясни, че вече трета година се организира помен в местността Бальов дол, която се намира между селата Щръклево и Нисово. В началото на ноември 1944 г. там са убити русенски интелектуалци, сред които са внучката на Баба Тонка - Тонка Обретенова-Просеничкова, и съпругът й Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия в Русе.
По думите й броят на убитите не е ясен, но има сведения за три масови гроба. 
В кръглата маса участва и Боян Балкански - внук на убитите Тонка и Нико Просеничкови. 
"За първи път усещам някакъв полъх на промяна в отношенията на хората към този тежък момент за България, когато идват партизаните и почва масовото убийство", каза Боян Балкански. 
По думите му от няколко години държавата се стреми да се правят масово помени. "Идват политици, идват духовни лица, представители на средствата за масова информация, правят са снимки, говорят са хубави неща по време на помените, но всичко свършва там. И накрая всеки човек остава със себе си, със своята истина. За съжаление много късно за себе си разбрах истината. Като студент завърших "История и археология" в Софийския университет. През цялото време ми казваха - "Добър си, но не си наш", каза Балкански. Той разказа как, след като завършил висшето си образование, искал да бъде оперативен работник в МВР, но в началото семейното наследство му попречило. Така бил разпределен да работи в музея в Благоевград. 
"Останах разочарован и разбрах тогава, че ми тежи това, че съм внук на убити от Народния съд. Преживях горчивата чаша да бъда отхвърлен от мерака ми да стана ченге. Реших обаче, че го искам на всяка цена", обясни Балкански. Тогава баща му - известният художник Ненко Балкански, имал познат, който работел близо до Тодор Живков. "Човекът на баща ми обяснил на другаря Живков, че има едно добре момче, но с лошо семейно наследство. Тогава другаря Живков се сетил, че баща ми е известен художник и поискал да бъде нарисуван от него", разказа Боян Балкански.
По време на срещата между Живков и Ненко Балкански художникът му обяснил, че синът му иска да работи в системата на МВР. Така Боян Балкански го направили младши лейтенант в Първо районно управление в София. Но колегите му там отново се държали с него като с чужд. 
"Изкарах така няколко години и дослужих. Но трудно, много трудно се живее, когато си наследник на такива хора, които са засегнати от мероприятието на народната власт", каза Балкански. 
Проф. Пенка Ангелова - председател на международното дружество "Елиас Канети", каза, че понятие "Народен съд" не може да има и това е злоупотреба с думи. Според нея това важи и за т. нар. "Възродителен процес".
По време на кръглата маса доц. Велислава Донева - преподавател по литература в Русенския университет, разказа за личната библиотека на Нико Просеничков, в която имало повече от 400 книги в различни области на науката и на няколко чужди езика. Тя обясни, че е съставен каталог, който вероятно до края на годината ще бъде издаден. Сред намерените архивни единици в личната библиотека била открита и тетрадка с кулинарни рецепти на български и френски език на съпругата му Тонка.
Кръглата маса завърши с дискусия по въпросите за обществената оценка на събитията от 1944 - 1945 година.