“След Рождеството, когато народът е благословен за берекет и здраве, се играе хорото, за да се пречисти душата. Защото душата е онова, което ни крепи, другото е материя, която се променя. С душата се раждаш и умираш, тя не се променя”, коментира Петкова. По думите й хубавото на коледните празници е всеки да пренесе своята светлина и да я покаже чрез българския фолклор, защото той ни е запазил през вековете. “Научила съм една поговорка, че между двама добри един лош става устойчиво добър”, каза още тя.
Коледа не е народен, а е християнски, църковен празник, обясни Дора Петкова. Великден, Коледа, Сирни Заговезни, са празници, на които народът е подчинен и изпълнява традициите така, както църквата повелява, коментира тя.
На днешния кулинарен фестивал "С ухание и дъх на Коледа" читалището представи ястия, характерни за Бъдни вечер. "Направили сме и греяно вино. Хората са го правили, за да бъдат здрави, давали са дори на децата по малко. В него има сушени плодове, карамфил, аромати, които са лековити", посочи тя. По думите й на масата на Бъдни вечер има само постни ястия и няма нещо, което да е характерно за региона. "Нa коледната трапеза вече се сервират различните капами и ястия с месо, които се ядат традиционно по региони. Ние сме в регион, където са много характерни храни със свинско месо", коментира Петкова.
Тя допълни, че традиционното мегданско хоро се организира от читалището от 17 години. Екипът приканва всички жители и гости на града да се присъединят. "Където е народът, там е мегданът, а традицията е там, където се спазва", каза Дора Петкова.