Народното събрание прие на първо четене законопроекти за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство. Депутатите гласуваха на първо четене три законопроекта за промени в Семейния кодекс с вносители депутати от "Възраждане", от "Има такъв народ" и третият с вносители от ГЕРБ-СДС. Законопроектът на "Възраждане" на първо четене подкрепиха 136 народни представители, 33 - гласуваха "против", 21 – "въздържал се".
Петър Петров от "Възраждане" представи законопроекта по вносител. С него според вносителите се създават условия за равнопоставено третиране на родителите. Той настоя, че в последните 40 години практиката, която е възприета, е загубила своята актуалност и има необходимост от посочване ясно в закона на равното третиране, така нареченият равен старт на двамата родители в съдебното производство, тогава, когато съдът трябва да вземе решение на кой от двамата ще предостави родителските права. Не се създават нови критерии по отношение определяне режима на упражняване на родителските права, а се прави една яснота и се посочва равното третиране на възможностите на двамата родители, коментира Петров. Той посочи, че досегашната практика, при която единият родител да има приоритет, трябва да бъде променена, така че двамата родители да имат право на равнопоставеност при преценка на техния родителски капацитет. Посочено е, че съдът определя мерките при упражняване на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родители при издръжката на детето, добави Петров.
Той обясни, че друга промяна в предлагания от тях законопроект, е свързана с практиката единият от родителите, който не е получил родителските права, да остава със силно ограничен режим на личен контакт с детето. Под силно ограничен, имам предвид следваната стриктно от съда практика от първа и трета събота на месеца или общо четири дни, която считаме, че макар и да е възприета от гражданските съдилища, е вече силно остаряла, неотговаряща на настоящите социалноикономически условия и изначално тази практика не отговоря на необходимостта детето да получава възпитание от двамата родители, обясни депутатът.
Именно затова ние създаваме една гарантирана възможност за другия родител, на който не са предоставени родителски права, без значение кой е той, но комуто се полага един достатъчен режим на личен контакт с детето – правна възможност – той да получи десет дни сумарно в календарен месец на личен контакт, обясни депутатът и допълни, че това е при стандартната ситуация, при която родителят е с добри характеристични данни и разполага с достатъчно сериозен родителски капацитет. Петров посочи, че по този начин се надяват да ограничат все по-голямата роля, която има родителското отчуждение.
Александър Рашев представи законопроекта на "Има такъв народ", който бе подкрепен при гласуването в пленарна зала със 126 гласа "за", 24 - "против" и 21 - въздържали се. Рашев обясни, че с предлаганите изменения се създава възможност съдът да определи съвместно упражняване на родителски права по исков ред, освен това се предвиждат мерки срещу така наречения синдром на родителско отчуждение и мерки в защита на осъществяване на личните контакти на родителя, на който не са му предоставени правата за отглеждане на детето.
По отношение на така нареченото споделено родителство към настоящия момент Семейният кодекс определя, че родителите имат права и задължения да отглеждат заедно децата, но това не е така, когато те се разделят. Споделеното родителство не означава 50 на 50 във времето, то означава упражняване съвместно на важните решения по отношение отглеждане на детето, това са образование, здравеопазване, обясни Рашев. Той коментира, че родителското отчуждение е изключително тежък синдром при неизпълнение на съдебни решения и посочи, че в практиката има изключително много случаи, при които единият родител настройва другия с оглед на липсата на законодателна инициатива и законодателство в тази насока детето да се отчуждава от другия родител.
Предвижда се специален подход при пътуване на дете в чужбина и гаранции на другия родител, че детето ще се върне в страната, отбеляза Рашев. При оборване на процедурата за споделено родителство се определя императивен минимум от 35 процента на годишна база за режим на лични контакти с другия родител, стига този родител да не застрашава живота и здравето на детето, обясни депутатът. Определя се размер на минимална издръжка 30 процента от минималната работна заплата на страната. Предоставят се правомощия на съда да разпореди задължителни мерки с оглед превенция на синдрома на родителско отчуждение, добави той.
Третият законопроект, с вносител Деница Сачева и група народни представители от ГЕРБ-СДС, бе подкрепен със 152 гласа "за", 18 - "против" и 0 - "въздържал се". Той бе представен от Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС. Промените целят защита правото на детето на семеен живот, запазването на законните права и интереси на детето, както и подобряване процесът на съвместно упражняване на родителски права след развод или раздяла на родителите, посочи тя.
По думите ѝ според статистика на Националния статистически институт, публикувана на 29 април 2024 г. по отношение брой живородени брачни и извънбрачни деца за предходната година има 57 197 живородени деца, от които 23048 деца са брачни, а 34149 - извънбранчни. 21 800 броят на сключените бракове, а бракоразводните дела 9088 броя. На практиката 41,7 от сключилите брак съпрузи прекратяват брака си и се очаква да започнат да решават въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, добави тя.
Жекова отбеляза, че със законопроекта се урежда възможността за съвместно упражняване на родителските права, съхраняване на емоционалната връзка на детето с двамата родители, съвместното упражняване на родителските права ще даде възможност детето да запази естествената семейна среда, която е съществувала преди раздялата на родителите. При развод има възможност за постигане на съгласие между родителите, включително за съвместно упражняване на родителските права и служебно постановяване от страна на съда за постигнатото съгласие, добави тя. Друга възможност, предвидена с промените, е ползването на медиация при решаване на въпросите, свързани с упражняване на родителските права. Не на последно място при възпрепятстването на режима на лични отношения се създава възможност за искане за промяна на родителските права, обясни депутатът.