Нарушения на гражданските права в редица аспекти показва докладът за миналата година на Българския хелзинкски комитет

Нарушения на гражданските права в редица аспекти показва докладът за миналата година на Българския хелзинкски комитет. Докладът беше представен пред медии, представители на граждански организации и експерти.
Основните констатации в годишния доклад „Правата на човека в България през 2024 г.“ са наличие на политическа нестабилност, тревожно отстъпление по отношение на основните права на гражданите и липса на активна институционална позиция и работа за защитата им. В доклада са разгледани темите за политическото развитие на България през 2024 г, за правото на живот и защита от изтезания, за правото на лична свобода и сигурност, за правото на зачитане на личния и семейния живот, жилището и кореспонденцията, за правата на децата, на жените, на ЛГБТИ хората, за защита от дискриминация, за свободата на изразяване и на сдружаване, правото на убежище и закрила, права на хората с психични разстройства, настанени в институции, условия в местата за лишаване от свобода и др.. За първи път в доклада на БХК се разглеждат цифровите права и увеличаващите се изисквания към държавите членки на ЕС за защита на основните права в контекста на цифровизацията и антидискриминацията. Друга нова сфера в доклада е свързана с климатичните права, се посочва в документа.
Продължава съпротивата за допускането ни до институциите, каза Красимир Кънев, ръководител на програма „Мониторинг и изследвания“ в БХК, но отбеляза, че са били допуснати до всички държавни психиатрични болници (ДПБ). По думите му най-сериозният проблем в тях е лошото качество на медицинската грижа, ограничена основно до фармакотерапия и почти напълно липсващата психосоциална рехабилитация на пациентите. ДПБ не са привлекателни за младите специалисти, има редица проблеми с привличането на добър персонал, като една от причините е изолацията на болниците, разположени далече от населени места, добави той. Кънев посочи проблема със „социалните“ пациенти – хора, които няма къде да отидат след изписването им, живеещи в болниците повече от 10 години. Други проблеми, установени от БХК, са подбор на пациенти в някои психиатрични болници, проблем със свижданията, липса на разходки на открито за пациентите, сексуални посегателства над пациенти, заключване на болни и др., допълни той.  
Трябва да има реформа и тогава да мислим за финансиране, а сериозната реформа е обвързване на резултата от лечението със заплащането, посочи още Кънев.
На фона на тежкото психично страдание се наслагват и проблемите на институционализма, а това води до загуба на основни умения за самостоятелно справяне, каза Калина Иванова, психолог, управител на социална услуга в подкрепа на хора с психични заболявания. По думите ѝ колкото време е преживял в институция, приблизително същият срок е необходим за оказване на подкрепа в общността, за да може човекът да се справя самостоятелно сравнително добре. Резидентните услуги за хората, които няма къде да пребивават след напускане на болницата, не са достатъчно на брой, каза още Иванова.
Доц. Михаил Околийски от Националния център по обществено здраве и анализи и съдия Владислава Цариградска, които бяха членове на парламентарната временна комисия за защита на правата на психичноболните пациенти и изготвяне на законодателни промени, припомниха, че комисията имаше предложения за промени, но между първо и второ четене, без публичен дебат, процесът е приключил. Има системно усилие да се блокират всички опити за реформа на психиатричните услуги, знаем какво трябва да се направи, но е въпрос на политическа воля, каза доц. Околийски. Реформата в психиатрията е по-трудна от съдебната, каза съдия Цариградска и настоя да се даде информация какво се случва с хората с психични заболявания, участващи в клинични изпитвания и как се спазват етичните норми и правата им. Да има публична информация за огромните суми, които получават изследователските екипи в ДПБ, добави тя.
Миналата година е годината на големите разочарования, можеше да се случи много, но не се случи нищо, каза адв. Адела Качаунова, коментирайки темата за независимостта на съдебната власт, засегната в доклада на БХК. През 2024 г съдебната реформа беше употребена политически, добави тя и очерта някои от проблемите - продължителността на мандата на главния прокурор, промените в правомощията на президента да назначава служебни правителства, отмяната на измененията в Конституцията, „скандално назначение в Конституционния съд на Десислава Атанасова“ и др.
Надеждите за положителни промени в съдебната система все повече избледняват, каза адв. Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд. По думите му съдебната система е сериозно финансирана през последните години и резултатът от това е „бандитски организации, които диктуват събитията в правосъдието“. За кадруването в правосъдието адв. Янкулов каза, че „впиянчени бандити влияят върху назначаването на позиции като българския европейски прокурор“.
Климатичните права, на които се обърна внимание по време на дискусията, също са отбелязани в доклада на БХК. Тези права не са абстрактни, тъй като правата ни започват от най-основните неща – въздух, вода, храна, каза Магдалена Малеева, климатичен активист. Правата ни означават шанс да живееш, да се развиваш, да не се страхуваш от средата, в която живееш, днес живеем в опасна среда, а климатичната криза не е далечна тема, допълни тя. По думите ѝ скоро няма да може да бъде спряна миграцията на климатичните бежанци.
Един от най-сериозните проблеми е как хората се адаптират към климатичните промени, каза Меглена Антонова, един от авторите на доклада на БХК. По думите ѝ са необходими множество бъдещи мерки за адаптиране към промените, особено по отношение на достъпа до вода. Замърсеният въздух и адекватното измерване на замърсяването му е друг сериозен проблем за България, допълни Антонова. Според нея много от информацията за замърсяването на въздуха се спестява от страна на институциите.
Докладът съдържа констатации от наблюдателната дейност на БХК, която е извършена по проекти, изпълнявани с подкрепата на Фондация „Оук“, Върховния комисариат на ООН за бежанците, УНИЦЕФ - България, Европейския съюз. Докладът не e дейност, финансирана от посочените донори, посочват още от БХК. Документът се публикува с подкрепата на посолството на Обединеното кралство в България и на Фондация BCause. Съдържанието му не е съгласувано с донорите и не отразява техните позиции, се посочва още в доклада.