Национален конкурс, посветен на 150-годишнината от Бояджишкия бунт – част от Априлската епопея, насърчава ученици да пишат и рисуват по темата

Конкурс, посветен на 150 години от Бояджишкия бунт, определян от историците като едно от най-трагичните събития от Априлското въстание, провокира ученици от цялата страна да пишат и рисуват по темата. Инициативата се организира от Община „Тунджа“ и Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в село Бояджик.
Националният конкурс е за рисунка, стихотворение и есе под надслов „Паметта за Бояджишкото клане – уроци от миналото и послания към бъдещето“ и със слоган „Миналото говори чрез младите – памет, която вдъхновява бъдещето“. Поводът е годишнината от събитията на 17 май 1876 г., обявиха организаторите.
Целта е да се съхрани историческата памет за Бояджишкия бунт и да се отдаде почит към жертвите и героите от борбите за национално освобождение. Организаторите насърчават учениците да изразят чрез творчество своето отношение към историята и да развиват чувство за принадлежност и национална идентичност.
В конкурса могат да участват ученици от първи до дванадесети клас от цялата страна с по едно авторско произведение в избран от тях раздел – рисунка, есе или стихотворение. Рисунките ще се оценяват в три възрастови групи, а литературните творби – в две.
Крайният срок за изпращане на творбите е 15 май. Те няма да бъдат връщани и ще останат в архива на конкурса, като могат да бъдат използвани за популяризирането му. Резултатите ще бъдат обявени на 18 май, а награждаването е предвидено за 20 май.
Бунтът в село Бояджик (община Тунджа, област Ямбол) на 17 май 1876 г. е известен и като Бояджишкото клане. Историците го нареждат на трето място по дадените жертви в Априлското въстание след погромите в Батак и Стара Загора. Убити са близо 200 жители, предимно жени и деца. Сред тях е и дядото на изобретателя на компютъра Джон Атанасов. Той обаче успява да спаси своя син Иван – бащата на Джон Атанасов, който впоследствие емигрира в САЩ. Събитията в Бояджик влизат в летописите и като „Кървавото хоро“, тъй като 50 младежи от селото били принудени да играят хоро пред Шефкет паша, след което били избивани от войниците му.