Националната музикална академия вече е платформа за култура, а не само образователна институция, каза ректорът проф. Сава Димитров

Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (НМА) вече е платформа за култура, а не само образователна институция. Това каза ректорът проф. Сава Димитров при откриването на третия форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България, който се проведе във висшето училище.
На събитието бяха представени резултатите от национално представително социологическо изследване за участието на българските граждани в музикално-сценичните изкуства.
Основен акцент в дискусията беше поставен върху потреблението на класическа музика, опера и балет, демографските различия в достъпа до култура и необходимостта от нови публични политики за преодоляване на социалните и културните неравенства. Форумът събира представители на културните институции, образователния сектор и неправителствени организации, които обсъдиха тенденциите в културното участие на българите, бариерите пред достъпа до музикално-сценични събития и възможните решения за разширяване на аудиториите.
При откриването на форума Деница Езекиева от Съюза на артистите в България подчерта значението на инициативата като пространство за диалог и реални промени в културната политика. „Целта ни е чрез този форум да поставяме актуалните проблеми в сектора пред институциите и чрез всички възможни средства да променим ситуацията, в която работим и живеем, към по-добро и в синхрон със съвременните европейски политики“, каза тя. Езекиева обърна внимание и върху правото на култура като конституционно гарантирано право на българските граждани.
Ректорът на НМА проф. Сава Димитров акцентира и върху друг проблем пред музикално-сценичния сектор „преждевременното навлизане на младите изпълнители в професионалната практика и прекъсването на връзката между образованието и професионалната реализация“.
По думите му недостигът на кадри принуждава културните институти да назначават млади хора още преди да са завършили обучението си, което се отразява негативно както на образователния процес, така и на качеството на бъдещите професионалисти. „Липсата на желание от страна на ръководителите на институциите да изискват завършване на определена степен на образование проваля целия процес. Получава се полуготов продукт – млад човек, който не е получил възможност да се доразвие професионално“, каза още проф. Димитров.
Той подчерта, че Националната музикална академия отдавна е надхвърлила ролята си на висше училище. „Академията вече е платформа за култура. Тук не се случва само образователен процес, а реализация на творчество, среща между професионалното и образователното в правилната пропорция“, каза проф. Сава Димитров. Според него изследвания като това за участието на българските граждани в музикално-сценичните изкуства дават възможност за по-задълбочен анализ на поколенческите нагласи и могат да насочат институциите към по-ефективни политики за развитие на бъдещите публики.
Основните резултати от националното представително проучване бяха представени от д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерваторията по икономика на културата. То е проведено от „Алфа Рисърч“ в периода 27 февруари – 9 март 2026 г. чрез преки интервюта с таблети и проследява културното участие на българските граждани за четвърта поредна година. „Данните показват положителна тенденция в посещаемостта на културни събития през последните четири години, като увеличението се обяснява както с постепенното възстановяване на аудиториите, така и с нарастването на доходите“, отбеляза Андреева-Попйорданова.
„По отношение на класическата музика, операта и балета обаче цифрите остават тревожни. През последната година 81,6 процента от българите не са посетили нито веднъж концерт за класическа музика, опера или балет. Само 13,9 процента са посетили подобно събитие между един и три пъти, 2,9 процента – между четири и седем пъти, 0,6 процента – между осем и дванадесет пъти, а едва 1 процент могат да бъдат определени като редовна публика с повече от дванадесет посещения годишно“, каза още тя.
 Д-р Диана Андреева-Попйорданова посочи, че „все пак, изследването отчита положителна тенденция – за последните четири години делът на неучастващите е намалял с около три процентни пункта“.
„Имаме около три процентни пункта спад на неучастието в посещенията на концерти за класическа музика, опера и балет. Това е минимално, но е положителна тенденция“, отбеляза тя. Допълни, че „особено интересни са различията между възрастовите групи“ - най-висок е делът на хората, които никога не са посещавали класически концерт и сред младите на възраст 18–29 години е 85,9 процента. Сред хората между 30 и 39 години този дял е 84,6 на сто, при лицата от 40 до 49 години – 79,2 на сто, а най-нисък е при възрастовата група 50–65 години – 76,8 процента. При хората над 65 години делът отново нараства до 85,4 на сто.
„Същевременно именно групата между 50 и 65 години се оказва най-активната публика за класическа музика, опера и балет – 17,9 процента посещават такива събития между един и три пъти годишно, а 4 процента – между осем и дванадесет пъти. Проучването анализира и общото участие в културния живот на страната. Данните показват, че най-посещавани остават киното, фестивалите и съборите, както и заведенията с жива музика, докато класическата музика, операта, балетът и литературните събития продължават да привличат ограничени аудитории. Като основни причини за неучастие в музикално-сценичните изкуства изследването посочва ценовите бариери, липсата на време, ограничения достъп до културна инфраструктура извън големите градове, както и социалните и културните неравенства, свързани с образование и доходи“, посочи още Андреева-Попйорданова.