Националната стратегия за психично здраве е в процес на актуализация и се надявам в най-скоро време да е финализирана, каза проф. Христо Хинков

Националната стратегия за психично здраве е в процес на актуализация и се надявам в най-скоро време да е финализирана, каза проф. Христо Хинков от Националния център по обществено здраве и анализи по време на международна конференция „Психичното здраве в контекста на криза и уязвимост“, организирана от Българския Червен кръст. В момента в страната ни се прилага Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. Неправителствените организации винаги са две-три крачки преди държавата, тъй като тя е мудна, каза още проф. Хинков и даде пример за дейността им в психосоциалната подкрепа на нуждаещи се, които са пострадали във войната в Украйна и от голямо земетресение в Турция, станало преди няколко години. Работещите на терен вършат уникална работа и вярвам, че държавата ще се поучи от организациите, имащи опит в справянето с такива кризи – БЧК, УНИЦЕФ и др., каза още той
Интеграцията е двустранен процес и за да стане факт, двете страни трябва да я желаят, но емоционалното състояние на хората, с които работим, може да помогне бързо да се отворят нови възможности пред тях, но и да постави непреодолими бариери, каза Ива Парцалева, представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН. По думите й проучване от 2024 г. показва, че 20% от бежанците от Украйна и 25% от бежанците от други държави се борят с проблема за справяне с ежедневни задачи. Една трета от бежанците казват, че в семейството им има нуждаещ се от психологическа подкрепа. Психолозите на терен се борят с предизвикателства като трудности в адаптацията, носталгия, промяна на ролята в семейството, изплащане на дългове и др., каза още тя. България е създала условия за достъп до професионална медицинска грижа за търсещите закрила, но трудностите са по-скоро заради езиковата бариера, липсващи специалисти за по-специфични за бежанците въпроси и др., допълни Парцалева. По думите й бежанците имат нужда от свои общности, в които да се срещат, тъй като в много случаи това е достатъчно да повярват, че могат да изградят живота си отново.
Пропуск и терен за работа остава специализираната педиатрична психиатрична помощ, особено за спешните състояния на деца с психоза, каза д-р Благомир Здравков, директор на Специализираната болница за активно лечение по детско болести „Проф. Иван Митев“. Все още е трудно те бързо да намерят място, предлагащо адекватна грижа, каза още той и посочи, че в болницата, която управлява вече има създадено звено с психолози за децата.
Леко и плахо европейските институции влизат в различни сфери на здравна политика, основно когато те имат добре изразен трансграничен елемент, каза евродепутатът Радан Кънев, който присъства на форума. Да се говори за европейска политика в конкретна сфера на здравеопазването е много хлъзгав терен, добави той. По думите му няма съмнение, че през последните пет години ЕС обръща голяма внимание на психичното здраве. Добра новина е засилената проектна финансова подкрепа и значително са повишени бюджетите за различни програми за психично здраве, но те остават национални програми, които са изключителна отговорност на правителствата, добави Кънев.
Връзката между заразни и хронични заболявания е един от сериозните проблеми, който има трансгранично измерение и изисква по-активна роля от страна на европейските институции, допълни Кънев и даде за пример тежките последици за хората с хронични заболявания, които се разболяха и от COVID-19. Причиняването на тежки социалнозначими заболявания от инфекции е другият сериозен проблем, каза още Кънев и посочи причиняването на рак на маточната шийка. Влиянието на различните заболявания върху психичното здраве на пациента отваря вратата да се мисли в много насоки, допълни той.