Националният пресклуб на БТА в Добрич бе домакин на дискусията "Алеко днес"

В Добрич няма училище, институция или паметник на Щастливеца. Има само една 150-метрова улица "Алеко Константинов", която се намира между улиците "Сан Стефано" и "Кирил и Методий". С тази констатация започна дискусията на тема "Алеко днес" в Националния пресклуб на БТА в Добрич.
В нея участваха преподавателите по български език и литература Атанаска Георгиева и Драгомил Георгиев, историкът и културолог Надежда Иванова и преподавателят по история и театрален режисьор Стела Андреева. Модератор на дискусията беше доц. Йордан Евтимов - литературен изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет.
Дължим му много като отношение, като минути размишление, дори и само в своите собствени глави, каза Надежда Иванова. "Образът на Бай Ганьо е изключително емблематичен за този преходен период, в който българинът е буквално между българското и европейското", каза още Иванова. 
"Житейските правила на Бай Ганьо са келепирът, кьоравото и кокалът. Точно от тези неща Алеко Константинов е опериран. Той е човек на идеала, на честността, на почтеността. Писателят се опълчва на байганьовците по дух, по поведенческа изява, които, за да отстоят келепира, кьоравото и кокала, са с вчерашните, с днешните и с утрешните наши и никога в опозиция", описа автора и героя му Атанаска Георгиева.  
Българският народ омаловажава писателя, наричайки единствено него само с първото му име – Алеко, смята Стела Андреева. Бай Ганьо е образ, който ужасно плаши българския театър, заяви още тя, отбелязвайки, че и всички филмови екранизации са само и изцяло комедии. "Българинът се страхува от честния разговор с Бай Ганьо и Алеко Константинов", смята Андреева. 
Драгомил Георгиев подчерта, че Алеко Константинов е идеалист и нравствен максималист. "Алеко Константинов прави своя избор кои са приоритетите му, а те са много точни и ясни – свобода, честност и любов, което е християнското триединство – вяра, надежда и любов", заяви Георгиев.