Втората част на Третата научна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“, организирана от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН), Научния институт „Западни покрайнини“ и Културно-информационния център (КИЦ) в Босилеград, се състоя днес в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил.
Форумът беше преместен в Кюстендил поради невъзможността част от участниците да преминат сръбската граница. БТА припомня, че през последните месеци д-р Валентин Янев и доц. д-р Ангел Джонев не бяха допуснати на територията на Сърбия. Поради тази причина традиционният панел от конференцията, който се организира в Босилеград, се състоя в Кюстендил.
Конференцията започна вчера в София в присъствието на представители на държавните институции, сред които министърът на външните работи Велислава Чамова, председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.
В рамките на днешния панел д-р Валентин Янев от Научния институт „Западни покрайнини“ представи изследване на тема „Сръбските жестокости в Поморавието през Първата световна война“. Той посочи, че темата често е използвана в сръбската историография и пропаганда, включително в т.нар. „Синя книга“, и отбеляза, че според неговите проучвания българските жестокости са били преувеличавани или представяни едностранчиво, докато извършеното насилие от сръбска страна е било пренебрегвано или прикривано.
Въз основа на тези документи различни комисии са работили и са изградили концепцията за Ньойския договор, според която България трябва да бъде наказана тежко заради уж извършени жестокости и варваризъм. Изследвайки архивите на Държавната агенция „Архиви“, авторът установява, че макар жестокости да е имало както във всяка война, участие на сърбите в тези жестокости е било прикривано, пренебрегвано и изопачавано, а българските репресии са били силно преувеличавани или измисляни. Д-р Янев, който се е запознал с оригинални документи, разказа, че в писмата и дневниците на самите водачи на чети се наблюдава как те взаимно се упрекват за грабежи, мародерства, насилие и тормоз над местното население.
Ангел Пелтеков от Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Русе представи доклад, посветен на ролята на пропагандата срещу България след Първата световна война. Той разгледа публикации и свидетелства, разпространявани в световния печат на три континента след края на военните действия, които според него са допринесли за налагането на отрицателен образ на България в международното обществено мнение.
Пелтеков се позова на книгата „Войната се завръща“ на Анри Пози, забранена след издаването си в Югославия и Гърция, чийто автор е осъден от Върховния съд в Белград на 20 години принудителен труд. Пелтеков даде пример с телеграма, изпратена през ноември 1918 г. от Враня до Лондон от британския кореспондент Уолт Прайс, в която се твърди за „ужасяващи български зверства“ и 3000 жертви в района. По думите на Пелтеков тези твърдения впоследствие са широко разпространени в международния печат и са използвани за формиране на негативно обществено мнение срещу България след войната.
Според Ангел Пелтеков официални български и чуждестранни архиви представят различна картина на човешките загуби в следвоенните статистики. Авторът посочи, че от официални източници убитите и починалите от раните си сръбски войници са около 45 000, което разбива сръбския мит за 450 000 убити войници. Сръбските и официалните съюзнически доклади умишлено вписват дезертьори и починали от естествена смърт като „военни загуби“, а също така се наблюдава спад на раждаемостта (336 хиляди неродени деца), които сръбската пропаганда представя като физически ликвидирани хора. Пелтеков обърна внимание и на според него съществуващи противоречия в кореспонденциите на Уолт Прайс, които поставят под съмнение достоверността на част от публикациите му - според тях се оказва, че той едновременно е бил на две места: в калта в Сурдулица, но и в луксозен хотел в Константинопол, откъдето междувременно също е пращал кореспонденции от мястото на събитията.
Доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при БАН, Научния институт „Западни покрайнини“ и Пловдивския университет представи документи на Емануил Попдимитров, съхранявани във фондовете на Регионалния исторически музей в Кюстендил.
Джонев посочи, че Попдимитров е сред първите обществени дейци, които след Ньойския договор организират и популяризират протестите на българското население в Западните покрайнини. По думите му той участва активно в дейността на бежанските организации и през целия си живот работи за каузата на българите от региона. Представени бяха и уникални снимки и документи, пазени в музея в Кюстендил, след предаването им от страна на роднините на Попдимитров, които по думите на участниците във форума трябва да бъдат предоставени на по-широк кръг публика.
По време на дискусията беше поставен въпросът за поставяне на паметна плоча на Емануил Попдимитров в Босилеград и за по-широкото популяризиране на неговото дело. В края на форума организаторите съобщиха, че материалите от Третата научна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“ ще бъдат издадени в традиционен сборник. Беше изразена благодарност към Българската телеграфна агенция за домакинството и възможността последният босилеградски панел на конференцията да се проведе в Кюстендил.