Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди бюджета на НЗОК

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди бюджета на Националната здавноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. на заседание, открито от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев.
Основният ангажимент пред социалните партньори е да гарантираме максимална прозрачност, висока ефективност на всеки публичен разход и сигурност за пациентите, без да се повишава осигурителната тежест, заяви при представянето на финансовата рамка на НЗОК нейният председател д-р Владимир Даскалов.  
Общата рамка на приходите и разходите в проектобюджета на НЗОК достига 5,683 млрд. евро, което представлява ръст от 8,1%, или близо 427 млн. евро спрямо 2026 г., съобщи Даскалов. Здравноосигурителните вноски се очаква да достигнат 3,46 млрд. евро. Предвижда се средствата за здравноосигурителни плащания да бъдат увеличени с над 478 млн. евро, или 9,7%. В проекта е заложен и резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на около 169,06 млн. евро, информира Даскалов. Той отбеляза, че основен приоритет в проектобюджета на НЗОК е инвестициите в ранната профилактика, детско здраве и извънболнична помощ.
В проекта на бюджет на касата са предвидени 8 млн. евро за профилактични дейности, както и средства за първична и медико-диагностична помощ, и за специализираната помощ. Предвиждат се повече прегледи на ученици на възраст от 7 до 18 г. и скрининг за детско затлъстяване, а също и изследване на липиден профил и холестерол на 16-годишна възраст, информира Даскалов. Той съобщи, че общият ресурс за първична и извънболнична помощ е заложено да достигне 362,89 млн. евро, за специализираната помощ – 368,81 млн. евро, за дентална помощ – 242,6 млн. евро, а за медико-диагностични дейности – 176,67 млн. евро.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че проектът на закон за бюджета на НЗОК за 2027 г. е разработен в съответствие с общата рамка на бюджета за догодина и в съответствие с указанията на Министерството на финансите. Това, което сме предложили, е да бъде направено значително увеличение на разходите в областта на извънболничната помощ и по-конкретно - за първична, специализирана и дентална помощ за 2027 г. спрямо 2026 г., подчерта министърът. По думите й мотивите за това са включените политики и в Програмата за управление на правителството, и в Националната здравна стратегия, и в Националната програма „България 2030“. От НЗОК са предвидили в проекта на бюджет в здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ през 2027 г. да се прогнозират близо 82 млн. евро, предназначени за дейности по амбулаторни процедури за диагностика или профилактика, за амбулаторно-диспансерно наблюдение в болничната медицинска помощ и за изпълнение на дейности в болничната медицинска помощ, информира Ивкова.
Тя каза, че очакванията са посоченият ангажимент да бъде изпълнен с осигуряване на ресурс за нуждите на специализираната извънболнична медицинска помощ, с което през 2027 г. да се реализира ръст на общите разходи за извънболнична медицинска помощ спрямо същите за 2026 г. в общ размер на 12,48%. Трансферите от Министерството на здравеопазването са в размер на близо 33 млн. евро за финансиране на дейности, които са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и по закон са държавна отговорност, информира министърът на здравеопазването. Основните заложени политики са свързани с профилактика, ранна диагностика, диспансерно наблюдение и разширяване на обхвата на програмата за детско здравеопазване, заяви Катя Ивкова.
От КТ "Подкрепа" заявиха, че не подкрепят предлагания бюджет на НЗОК. Въпреки това от синдиката отчетоха положително заложените политики в бюджета, насочени към приоритизиране на профилактиката и разширяване обхвата на програмата за детско здравеопазване. Вицепрезидентът на синдиката Йоанис Партениотис каза, че липсват политики и реформи за справяне с предизвикателствата в системата на здравеопазването. Атанас Кацарчев, главен икономист на синдиката, заяви, че се вижда някаква посока на движение, която вероятно е лимитирана на база на възможностите. Той постави въпроса за доплащането в здравноосигурителните системи, което в България е 34% при средноевропейско - 15%.
Кацарчев изрази несъгласието на синдиката с намалената с 1% издръжка на НЗОК и поиска възнагражденията на заетите в здравната каса да се увеличат с 14%, което представлява 0,1% от бюджета на НЗОК. Според Кацарчев това е пренебрежимо малко и би внесло спокойствие. Главният икономист на "Подкрепа" напомни, че в много сектори тлее огромно напрежение поради политика за некомпенсиране на доходи поради покачващата се инфлация. 
КНСБ ще подкрепи бюджета на НЗОК, защото държавата трябва да има бюджет, заяви д-р Пламен Радославов, председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ). Той приветства увеличените средства за извънболнична помощ и профилактика, но изтъкна необходимостта от качествен достъп до медицинска помощ за всеки български гражданин, което според него не се вижда в бюджета. Според синдикалиста не се вижда и административна реформа в здравеопазването, която трябва да започне от болниците. Крайно време е да говорим за реформа в името на пациента, каза Радославов. В бюджета той не вижда и мястото на младите лекари, както и на старите лекари, медицинските сестри и лаборантите. Медицинският персонал е на границата на физическото оцеляване, а в бюджета не се вижда стъпка за подобряване на положението им, каза Радославов.  
Въздържаме се от подкрепа на бюджета НЗОК заради преобладаващия дял на разходите за болнични дейности. Посоката обаче е правилна, заяви Румен Радев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). За нас профилактиката е водеща, бюджетите за болнична помощ и лекарства не ни задоволяват, каза той. Устойчивост на здравноосигурителната система означава, според Радев, по-малко предотвратими заболявания, по-малко отсъствия от работа и по-малка загуба на трудоспособност. АИКБ оценява положително запазването на здравноосигурителната вноска от 8%, както и повишаването на максималния осигурителен праг до 2400 евро. Искаме обаче да видим повишаване на качеството на медицинските услуги, настоя Румен Радев.
Подкрепяме бюджета принципно, но имаме сериозни резерви по самия проект, тъй като има необходимост от сериозни реформи в здравеопазването, заяви Мария Минчева от Българската стопанска камара. Тя приветства увеличените средства за профилактиката, но каза, че очаква финансирането да бъде съпроводено с конкретни мерки. Според Минчева профилактиката не се случва на практика. БСК подкрепя усилията за по-добър контрол върху разходите. Увеличението на бюджета трябва да допринесе за по-малко доплащане от пациентите. Разпределението на средствата не доказва приоритетът профилактиката, заяви Минчева. Според БСК в бюджета липсва устойчиво решение за общинските болници, последствията от чиито фалит би бил много отвъд бюджета на НЗОК. 
Българската търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България подкрепиха предлагания бюджет на НЗОК, но изразиха резерви към прехвърлянето на дейности към здравноосигурителното плащане, тъй като така се натоварва бюджета на НЗОК, който вече е под напрежение.