Научно изследване за причините за наводнението в Струмяни и мерки за превенция беше представено в Министерството на околната среда и водите

Не можем да разчитаме само на реакция след бедствията. Необходимо е рисковете предварително да бъдат идентифицирани, за да се планират мерки за предотвратяване на наводненията, ограничаване на последиците от тях и защита на населението и инфраструктурата. Това каза министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова на среща за представяне на резултатите от геопространствено изследване на водосбора на река Шашка при село Струмяни, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).  
Изследването е възложено от Министерството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ под ръководството на проф. д-р Стелиян Димитров след разрушителното наводнение през август 2026 г. Проучването съчетава теренни обходи и обследвания, въздушно лазерно сканиране, въздушна фотограметрия и ГИС-базирано моделиране за изясняване на причините за бедствието и оценка на последиците. Теренните изследвания и проверката на резултатите са извършени съвместно с Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Наводнението е резултат от съчетанието на интензивен валеж, стръмен релеф и особености на водосбора, които са благоприятствали бързото концентриране на водата и формирането на мощен отток към Струмяни, се казва в анализа. Изследваният водосбор е с площ около 50,6 кв. км и денивелация над 2000 метра. За тежестта на бедствието са допринесли и ерозията, преносът на камъни, наноси и дървесни материали, както и запушванията и ограниченият капацитет на отделни речни участъци. Отчетено е и възможното влияние на промените в растителната покривка след пожара през 2025 г. В тесните участъци на речната долина и мостовите съоръжения, при които натрупването на наноси и дървесни отломки, е затруднило преминаването на водата, отбелязват също от МОСВ.
Основният извод е, че оценката на риска не може да се ограничава само до състоянието на речните корита и мостовете. Необходимо е да се изследват процесите в целия водосбор - от горните части на склоновете до населените места.
Екипът учени предлага комплекс от взаимно допълващи се природосъобразни и инженерни решения, насочени към ограничаване на разрушителната сила на водата още преди достигането ѝ до населените места. Сред тях са възстановяване на растителността в опожарените територии и запазване на крайречните ивици за ограничаване на ерозията, регулярно обследване на терените и целенасочено отстраняване на опасната мъртва дървесина, изграждане на подходящи съоръжения за задържане на наноси и стабилизиране на уязвими склонове и поддържане на проводимостта на критичните речни участъци и мостовете, така че да се намали рискът от препятствия и локално задържане на водата. Препоръчва още проучване на пространства за контролирано разливане и временно задържане на водата преди достигането й до населените места.
Подборът на мерките следва да бъде съобразен с конкретните характеристики на терена, растителната покривка и очакваното поведение на водата при интензивни валежи. Не една универсална мярка, а цялостна система от решения може да ограничи риска от поройни наводнения, считат още специалистите. 
От МОСВ отбелязват още, че изследването предлага и прототип на методика за бърза геопространствена оценка, чрез която да се идентифицират потенциално опасни малки водосбори и подробните обследвания да се насочват към най-рисковите участъци.
Обсъдена е и необходимостта методиката да бъде надградена, тествана в пилотни водосбори и приложена и към територии с площ под 50 кв. км, които също могат да представляват опасност за населените места. Предвижда се и разработване на инструмент за избор на подходящи мерки според характеристиките на конкретния водосбор. Това ще подпомогне МОСВ, басейновите дирекции и местните власти при определянето на приоритетите и планирането на превантивни действия, посочват от екоминистерството.
Акцент е поставен и върху ангажирането на научната общност и използването на съвременните технологии и експертния потенциал за оценка на заплахите и вземането на решения за по-целенасочено планиране на превантивните действия и за по-добра защита на населението и инфраструктурата.
На 25 август беше обявено бедствено положение в селата Струмяни и Илинденци заради усложнената обстановка след гръмотевична буря, проливен дъжд и придошла висока приливна вълна на реките Шашка и Злинска. Бедственото положение беше в сила от 01:00 часа на 25 август до 01:00 часа на 31 август.