Навършиха се 150 години от онзи април, който ни научи как се умира за свободата. От онзи април, в който Панагюрище се превърна в сълза в очите на народа ни, която не пада, а свети и осветява най-страшния, но най-скъп български спомен - въстанието от 1876 г. не избра мълчанието, то ни даде глас, с който се научихме да пеем и плачем едновременно. Братя и сестри, стоим днес тук под българското небе в дни на памет, каза кметът на община Панагюрище Желязко Гагов на площад "20 април".
Днес светът отново се опитва да говори с езика на страха, с войни. Налагат ни да избираме страната на победителя или страната на победения - избор, който не ни носи мир, посочи той. Тук, в България, традициите се ронят като изсъхнало дърво. Чедата ни си тръгват с куфар, по-тежък от корена. Убеден съм, че ще успеем заедно да сътворим нов успешен дом за цялата наша общност, за да дадем нужната грижа на мечтите и децата си, добави Гагов.