Навършват се 170 години от рождението на Баба Дона Ковачева – закрилница на революционери, приютявани в дома ѝ

През 2025 година се навършват 170 години от рождението на Баба Дона Ковачева – участничка в националноосвободителното движение в Македония и тясно свързана с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Тя превръща дома си в Кюстендил в истински щаб за революционери – място за укритие, храна, подслон и подготовка на четници, където отсядат и легендарни дейци.
Баба Дона е родена през 1855 г. в село Паралово, Босилеградско (днес в Сърбия). В младостта си се преселва в Кюстендил, където се омъжва за Йордан Ковача. Оттам произлиза и фамилното име – Ковачеви. От брака си има двама сина.
„Семейството живее в Кюстендил, на улица „Булгар джамия“ №184. Предполага се, че са се издържали, давайки помещения под наем на ученици, предимно от Северна България, които са учили в Кюстендилското педагогическо училище. Друга част от дохода е идвал от земеделие – ниви, лозе“, разказва доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при БАН и председател на Научния институт "Западни покрайнини".
След ранната смърт на съпруга си, Дона сама отглежда децата си. Къщата ѝ, която тогава се намирала в покрайнините на града, става обект на интерес за революционните дейци. „Тя е с висок дувар, с комшулуци, с близка ливада – все условия, които през 1897 година привличат вниманието на деятелите на Българското освободително движение в Македония, специално на Гоце Делчев, Никола Зографов – пунктов началник на Българските македоно-одрински революционни комитети в Кюстендил“, обяснява доц. Джонев.
Първоначално организацията разчита на имотите на Димитър Попгеоргиев – Беровски, но след спорове, през 1897 г., Делчев и Зографов се договарят с Баба Дона да използват двете ѝ къщички – къща и лятна кухня, срещу символичен наем. „Влиза се в споразумение с нея да плащат известен наем“, обяснява историкът. „Този наем е доста спорадичен, защото организацията изпитва финансови затруднения... но хората, които преминават през тях не са никак малко. Според един от внуците на баба Дона, в тези къщички са преминали около 14 хиляди души“, разказва Джонев.
Към началото на XX век, в къщата отсядат личности като Пейо Яворов. „Има известна информация, че неговата революционна дейност започва именно от къщата на Баба Дона Ковачева. Тук идват и Даме Груев, Михаил Герджиков, Пенчо Пенчев, Тодор Станков, идвал е и Ефрем Чучков – въобще това е плеяда деятели от първоначалния и най-романтичен момент в историята на революционната организация, от пред Илинденския период“, обяснява историкът.
След смъртта на Гоце Делчев през май 1903 г. потокът от революционери намалява, но не спира. Къщата приютява и бежанци от Македония. Доц. Джонев обяснява: „Дори и в 20-те години на ХХ в. също се настаняват хора, които вече бягат от сръбския режим. Баба Дона остава емблема като една от жените-участнички в освободителното движение, като човек, който жертва и благосъстояние, и време, за националният идеал“.
През Първата световна война Баба Дона губи един от синовете си, а поема грижите и за своя внук. До смъртта си през 1926 г. тя продължава да поддържа къщата като убежище за бежанци. „Някъде в началото на 20-те години, около 1923 г., Баба Дона се обръща с молба за финансова помощ до Тодор Александров и ВМРО ѝ отпуска помощ от 500 лв., за да подпомага преминаващите бежанци“, уточнява доц. Джонев и допълва: „Къщата се ползва от бежанци от Македония до 1941 г., дори и след смъртта на Баба Дона, на 18 декември 1926 г., тя продължава да се ползва като база на ВМРО.“
Гоце Делчев лично изказва уважението си към стопанката. „Даже има запазена препоръка на Гоце Делчев, да не се обръщат към нея като 'лельо', 'госпожо', а с уважителното „бабо“, казва доц. Джонев и добавя: „Имотът е използван дълго време, а Баба Дона се е превърнала в символ – като жена, стопанка и функционер на революционното движение.“
Баба Дона не само укрива хора и оръжие, но и предоставя инструментите на покойния си съпруг за изработване на бомби. „Научно доказано е, че оттук са преминавали литература, оръжие, хора. Тя дава инструментите на покойния си съпруг ковач за изработване на бомби в т.нар. 'бомболеярна' в с. Длъхчево Сабляр“, разказва историкът.
През 70-те години на XX в. двете къщички са реставрирани. Днес са паметници на културата. „Основната им задача е да пазят паметта за дейността на Баба Дона Ковачева – емблема на освободителното движение на македонските българи в края на XIX и началото на XX в.“, подчертава доц. Джонев.
Къщата пази и лични спомени. „Радвам се, че къщата е запазена“, разказва Величко Ковачев – син на племенника на баба Дона. „Тук живеехме, а във вътрешната къща имахме квартиранти. Имаме две стаи, когато през 1943 г. окончателно се преместихме в Кюстендил, от мазето на къщата бе извадена една количка с гюлета за оръжие“, спомня си той.
Спомените му оживяват: „Имаше една стая от едната и една – от другата страна. Имаше коридорче. Когато са почнели да дрънкат на портата, имаше резе, и най-вероятно скрилите се вътре са се измъквали през капандурата. Баща ми ми е казвал, че и Гоце Делчев е бил тук.“
На 21 март 2024 г., по време на празника „Кюстендилска пролет“, в къщата отвори врати новият дом на Българската телеграфна агенция (БТА). Тя бе предоставена на БТА безвъзмездно от кмета Огнян Атанасов и Общинския съвет на Кюстендил. Намира се в съседство с галерията „Владимир Димитров – Майстора“ и къщата-музей на Димитър Пешев.