Не бих искала енергийната сигурност на България да бъде като водната, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на Националната конференция "Компас 2025" в София.
България трябва да мисли за бъдещето си не като периферна държава, а активно да участваме там, където се вземат решенията, обяснявайки спецификата на този регион и най-вече интересите на българските граждани, каза вицепрезидентът.
Големите проекти в българската енергетика не са само въпрос на киловати и мегавати. Те са нищо, ако не са обединени от голяма амбиция - държавата да бъде сигурен гарант за енергийната сигурност на всеки потребител, но и гарант за ускореното икономическо развитие, коментира Йотова.
Недопустимо е да няма все още ясна концепция за това какви да бъдат определенията за енергийните помощи, енергийната бедност, енергийната уязвимост, заяви вицепрезидентът.
Енергийната визия е ключов елемент, ключова необходимост, но ние сме на старта в нейното изграждане. Предстои много работа – умна, професионална, компетентна, чиято крайна цел трябва да бъдат политики, закони и планове, които да гарантират производство, разпределение и потребление на енергия. Не може да има стратегии и програми, които веднъж завинаги да са дадени, защото светът, в който живеем, е изключително динамичен. Трябва да сложим рамките и след това да бъдем достатъчно гъвкави за предизвикателствата, които ще се появят в един много еволюиращ, бързо динамичен свят, който има и своите условия, коментира Йотова.
Европа и България продължават да бъдат достатъчно зависими от доставчици, отбеляза вицепрезидентът.
Трябва да направим така, че да имаме достатъчно количество електрическа енергия. Очевидно е, че развитието на световната индустрия и икономика е в тази посока. Утрешният свят ще е все по-електрически, каза още Илияна Йотова.
Не знам защо в България се пренебрегва на този етап голямата тема за бъдещето на топлоцентралите и въобще какъв процент енергия ще получаваме оттам. Все едно тази страница сме я затворили, а не мисля, че е така, коментира Йотова.
Вицепрезидентът отбеляза, че няма приета и утвърдена от Народното събрание стратегическа визия за устойчиво развитие на електроенергийния сектор на страната.
Произходът на енергия от ядрената ни централа е специфичен сюжет за България, което не го прави по-малко важен – напротив. Във всички страни, които имат енергия от ядрени източници, тя е базова енергия със среден дял около 50%. На този фон решението за изграждане на 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде най-големият индустриален проект в последните десетилетия. Наистина разчитам на думите на министъра на енергетиката Жечо Станков, че проектът, поне за 7-и блок, ще бъде доведен докрай през 2033–34 г., каза Йотова. Тя посочи, че за 7-и и 8-и блок са необходими около 2000 инженери и около 12 000 други специалисти, които да работят в тях. Вицепрезидентът отбеляза, че има недостиг на достатъчно професионалисти в тази област.
България има изключителен потенциал за слънчева и вятърна енергия, каза Йотова, но добави, че нямаме необходимата инфраструктура за това.
В съществуващите проекти за енергийна стратегия се говори много и за нефт и газ от Черно море, което определено ще засили ролята ни на регионалната енергийна карта. Непременно възниква и въпросът за опазването на околната среда, имайки предвид какъв процент от вътрешния продукт на страната формира туризмът и Черно море, коментира още Илияна Йотова.