Днес се навършват 80 години от рождението на певеца и актьор Стефан Воронов. Той е роден на 3 юли 1945 г. в София. Баща му Александър Воронов е белогвардеец от Одеса, емигрирал през 1919 г. Благородническият произход и професията му на журналист принуждават бащата да живее почти нелегално в началото на социализма в България. Заради убежденията си и потеклото на фамилията, той е интерниран в лагерите в Богданов дол, Бобов дол, Куциян и Белене.
Александър Воронов мечтаел синът му да стане цигулар, но вместо по музиката Стефан се увлича по хокея. Увлечението му не е случайно, тъй като баща му е един от основателите на хокея в България. Воронов-младши в спортната си кариера стига до вратар на младежкия отбор по хокей на „Локомотив“.
Детството на Стефан Воронов преминава на столичната артистична улица „Елин Пелин“, в съседство на днешния площад „Журналист“ в София. Той учи в Строителния техникум „Христо Ботев“, където участва в естрадния състав.
В НАЧАЛОТО Е МУЗИКАТА
Първата певческа проява на Стефан Воронов е още като ученик, когато отива на концерт на „Студио 5“. По настояване на своите приятели излиза на сцената в рубриката „Микрофонът е ваш“ и изпълнява песни на Енрико Масиас. Изпълнението му е посрещнато топло от публиката и музикантите. По покана на Вили Казасян, ръководител на инструменталния квинтет, Стефан Воронов се включва в репетициите на оркестъра и малко по-късно става солист на „Студио 5“, откъдето започва пътят му към естрадата. Следват концерти, записи и турнета в страната и чужбина.
Сред най-популярните песни на Стефан Воронов са „Урок по танц“, „Сняг бавно пада“, „Всяка игра“, „Чин-чин“, „Суринайка“, „Романтични времена“, „Има страна“, „Мечтата на малкия принц“, „Дама пика“. Изпълнява и кавъри на Енрико Масиас, Салваторе Адамо, Джони Холидей, Шарл Азнавур.
През 1967 г. песента му „Дама пика“ по музика на Развигор Попов печели втора награда на конкурса „Златният Орфей“.
ВСИЧКИ ОБИЧАТ СТЕФАН
Стефан Воронов постъпва във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) заради бъдещата си съпруга, актрисата Маргарита Пехливанова. Още незавършил ВИТИЗ, Стефан Воронов заминава заедно със съпругата си да работи в Плевенския театър, където тя е разпределена.
След стажа на плевенската сцена Стефан Воронов влиза в трупата на Младежкия театър. Там той играе в постановката „Бременските музиканти“. За него актьорът Николай Бинев казва: „Бог го беше надарил щедро и богато, защото Стефан беше не само любимият певец на цяло едно поколение. Той беше и отличен артист, изключително пластичен, изключително музикален и макар и не много висок, той беше сложен хармонично – с елегантната си фигурка и слънчево лице, с красивите ръце и живите, често тъжни очи. Всичките му дарби и привлекателната усмивка нямаше да представляват нищо, ако не преливаха в едно много голямо човешко обаяние, с което Стефан очароваше всички. Не мога да си представя, че е имало човек, който не го обича…“.
Освен като певец и актьор, Воронов се занимава и с пантомима, участва в детски телевизионни постановки с Климент Денчев.
ЗАМИНАВАНЕ
През 1974 г. заминава за шест месеца на специализация в Канада по покана на „Роял мим театър“ в Ниагара.
Край Божурище, на 6 септември 1974 г., на връщане на трупата на Младежкия театър от турне в Австрия и Чехословакия, микробусът, с който пътува Стефан, се удря в необозначен спрял товарен автомобил. Стефан Воронов умира на път за болницата.
Последната роля, която изиграва Воронов, е Васил Левски в моноспектакъла на Васил Мирчовски за Апостола.
През 1991 г. е основана на негово име фондация „Стефан Воронов“ от Маргарит Данов, Стефка Берова и Георги Минчев, която организира през 1993 г. голям възпоменателен концерт в зала 1 на НДК, озаглавен „На приятеля Стефан Воронов с любов…“. В концерта се включват Лили Иванова, Емил Димитров, Стефка Берова, Георги Минчев, Йорданка Христова, Бисер Киров. Година по-късно, фондацията издава и единственият албум с изпълнения на Стефан Воронов.
/ДД
/ДС/МВ/отдел „Справочна“/
Използвани източници: в. „Пулс“, бр. 13/28.06..1966 г.; в. „ДУМА“, бр. 154/06.07.1993 г.; в. „Ранно утро“, бр. 129/06.09.1993 г.; в. „Демокрация“, бр. 200/02.09.1994 г.; в. „24часа“, бр. 234/03.09.1994 г.; в. „Труд“, бр. 244/03.09.2004 г.