Не може да има заем по споразумение по SAFE между кабинета и ЕК, ако парламентът не гласува разрешение за заемно споразумение за 3,26 млрд. евро, каза Атанас Запрянов

Не може да има заем по споразумение по SAFE между правителството и ЕК, ако парламентът не гласува разрешение за заемно споразумение за 3,26 млрд. евро. Това каза министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов по време на изслушване по актуални въпроси в парламентарната комисия по отбрана в отговор на въпрос от Христо Гаджев от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС какво предстои, след като миналата седмица ЕК обяви, че е одобрила програмата по SAFE на българското правителство.
През миналата година пред правителството имаше две важни задачи по отношение на отбраната – първата беше дерогацията на клаузата от Пакта за стабилност, и втората – механизмът SAFE, каза още Запрянов. България е от първите осем страни, за които реално има решение и чиито планове са били одобрени като съдържание.
През януари ЕК започна процеса по внасяне в Съвета на предложение за вземане на решения за отпускане на финансова помощ по механизма SAFE на държавите членки, като на 15 януари ЕК одобри националния ни план, а до 13 февруари се очаква Съветът да приеме отделните решения за одобрение на финансовите параметри на първата група държави, каза Аделина Николова, заместник-министър на отбраната. Паралелно на държавите ще бъдат представени за подписване споразумението за заем и оперативно споразумение. Очакванията на ЕК са заемното споразумение на първата група държави да бъде подписано до 19 март, а през април ще бъде възможно и осигуряването на авансовото финансиране в размер на 15%, добави тя. По думите ѝ в рамките на удължен бюджет съществува рискът за подписването на заемното споразумение.
В края на май ЕК ще информира Европейския парламент за окончателните резултати по задействането на проекта по SAFE на държавите членки, каза ген. Красимир Кънев, заместник-началник на отбраната. Проектите, по които сме работили през последните осем месеца, са за придобиване на 3D радари, зенитно-ракетни комплекси за осигуряване на противовъздушна отбрана на страната, развитие на способности за артилерийска поддръжка чрез придобиване на 155-милиметрови гаубици, придобиване на ракетни системи за залпов огън с повишена мобилност, придобиване на системи за откриване и противодействие на безпилотни летателни апарати и системи за електронна война, придобиване на противокорабни ракети и др., каза още той. Сега сме във фаза, в която трябва да се пристъпи към по-конкретни разходи за осъществяване на тези проекти, след подписване на оперативното споразумение, добави ген. Кънев.