Нека помним подвига на предците, но да не забравяме отговорността си пред децата, написа Атанас Зафиров

Нека помним подвига на предците, но да не забравяме отговорността си пред децата, написа председателят на БСП Атанас Зафиров в профила си във Фейсбук по повод Националния празник – 3-ти март.
Свеждам глава пред великия подвиг на духа и саможертвата на предците ни и на братята ни християни и славяни, дали живота си за възкръсването на България по време на Руско-турската Освободителна война. Поклон и пред строителите на българската държавност, защото свободата не само се отвоюва, тя се отстоява, пише Зафиров.
Според него, макар и кратък, идеалът на Санстефанска България, свидетелства за значимостта на българския дух и на българските корени, дълбоко свързани с историята на Източна Европа. Разрушаването му е свидетелство за превратността на историческия момент, допълва лидерът на БСП. 
Атанас Зафиров допълва, че българите трябва да заявят, че истинската свобода се постига, когато оръжията спрат; че най-светлите умове на българското Освободително движение са държали пушките, но са мислили за бъдещото справедливо устройство на държавата и света; че нашата Източна Европа е вечен кръстопът, но от зрелостта ни зависи тя да бъде повече мирен кръстопът. 
Днес България отбелязва Деня на освобождението на от османско иго. Трети март е обявен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Народното събрание от 5 март 1990 г. На днешния ден се отбелязва годишнина от подписването (1878 г.) на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878), припомня отдел „Справочна“ на БТА. За първи път Денят на освобождението на България се е чествал на 19 февруари 1880 г. съгласно Указ 5 по предложение на военния министър ген.-майор Петър Паренсов като „Възшествието на престолът на императорът Александър Втори и заключение на Санстефанский мир“. С Указ 78 от 31 декември 1887 г. 19 февруари започва да се отбелязва като ден на „Освобождението на България"“ След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. за първи път празникът е отбелязан по нов стил на 3 март 1917 г. и се е отбелязвал като официален празник до м. октомври 1951 г., когато е отменен с Кодекса на труда. Еднократно денят е честван като официален празник през 1978 г. по повод на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго. Честването на 3 март е възстановено през 1987 г., като до 1989 г. денят се е отбелязвал като официален празник с решение на Юлския пленум от 1987 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет.