Нека помним подвига на предците, но да не забравяме отговорността си пред децата, написа председателят на БСП Атанас Зафиров в профила си във Фейсбук по повод Националния празник – 3-ти март.
Свеждам глава пред великия подвиг на духа и саможертвата на предците ни и на братята ни християни и славяни, дали живота си за възкръсването на България по време на Руско-турската Освободителна война. Поклон и пред строителите на българската държавност, защото свободата не само се отвоюва, тя се отстоява, пише Зафиров.
Според него, макар и кратък, идеалът на Санстефанска България, свидетелства за значимостта на българския дух и на българските корени, дълбоко свързани с историята на Източна Европа. Разрушаването му е свидетелство за превратността на историческия момент, допълва лидерът на БСП.
Атанас Зафиров допълва, че българите трябва да заявят, че истинската свобода се постига, когато оръжията спрат; че най-светлите умове на българското Освободително движение са държали пушките, но са мислили за бъдещото справедливо устройство на държавата и света; че нашата Източна Европа е вечен кръстопът, но от зрелостта ни зависи тя да бъде повече мирен кръстопът.
Днес България отбелязва Деня на освобождението на от османско иго. Трети март е обявен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Народното събрание от 5 март 1990 г. На днешния ден се отбелязва годишнина от подписването (1878 г.) на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878), припомня отдел „Справочна“ на БТА. За първи път Денят на освобождението на България се е чествал на 19 февруари 1880 г. съгласно Указ 5 по предложение на военния министър ген.-майор Петър Паренсов като „Възшествието на престолът на императорът Александър Втори и заключение на Санстефанский мир“. С Указ 78 от 31 декември 1887 г. 19 февруари започва да се отбелязва като ден на „Освобождението на България"“ След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. за първи път празникът е отбелязан по нов стил на 3 март 1917 г. и се е отбелязвал като официален празник до м. октомври 1951 г., когато е отменен с Кодекса на труда. Еднократно денят е честван като официален празник през 1978 г. по повод на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго. Честването на 3 март е възстановено през 1987 г., като до 1989 г. денят се е отбелязвал като официален празник с решение на Юлския пленум от 1987 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет.