Необходима е промяна в цялостния модел на управление на ВиК сектора, каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Павлета Пеловска в Старосел, където днес и утре се провежда годишната БУЛАКВА конференция под мотото "Интелигентна вода: Инвестиция в бъдещето". Събитието се организира от Българската асоциация по водите (БАВ). Форумът събира български и международни експерти, представители на институции, общини и ВиК оператори за обмен на опит и обсъждане на ефективни решения за намаляване на загубите на вода. Събитието поставя във фокус международния опит, дигитализацията и конкретните мерки за по-ефективно управление на водните ресурси.
Според нея сериозно амортизираната инфраструктура води до по-вече аварии водни загуби. Това води до увеличаване на добива, пречистване и изпомпване на по-сериозно количество вода и съответно по-високи разходи, които ограничават възможността за инвестиции, а недостатъчните инвестиции допълнително задълбочават техническите проблеми, и не на последно място сериозния недостиг на квалифицирани специалисти.
Именно за това трябва да разглеждаме ВиК сектора като взаимносвързана система, а не като съвкупност от отделни проблеми. По думите й днес значителна част от усилията са насочени към реакция след възникване на проблеми, авария, прекъсване на водоснабдяването или необходимост от спешен ремонт. Същевременно информацията за състоянието на системите е разпределена между различни институции и оператори, което затруднява комплексната оценка. „Ние предлагаме един нов подход, в който проблемите се идентифицират предварително, инвестициите се приоритизират според риска и резултатите се обобщават след въвеждане на обектите в експлоатация“, каза Пеловска.
Първата стъпка е подготовка на комплексен анализ на състоянието на ВиК операторите. Ще проследим развитието на основни показатели за период от 5 години назад, а на места трябва дори от 80-те години. Целта е да изградим обективен профил, т.е. паспортизация на всяко едно дружество, което да послужи за определение на реалните рискове и необходимите управленски инвестиционни мерки.
Днес традиционно отчитаме стойността на реализираните проекти, усвоените финансови ресурси и километрите на реконструираната инфраструктура. Трябва да започнем да изследваме какво се случва след въвеждане на обекта в експлоатация. Намалели ли са реално водните загуби? Как се е изменила аварийността? Намалели ли са разходите за експлоатация и поддръжка? Подобрило ли се е качеството и осигуряването на непрекъснатост на услугата, каза тя. По думите й тези показатели ще покажат дали инвестицията е имала резултат. В тази връзка МРРБ разработва концепцията за единна информационна база данни и интерактивна геоинформационна платформа за водния риск и устойчивост на ВиК сектора.
„Искаме да изградим една аналитична среда, която да обедини на техническо експлоатационно и ресурсно състояние всички системи. Това би ни позволило да разгледаме проблема пространствено, да установим къде са критичните сектори, населените места, които са изложени на риск и какви инвестиции са необходими. Но най-важното е системата да позволява прогнозиране и сравняване на различни сценарии за развитие. Това ще помага за вземането на обоснованите управленски решения. Искаме да може да моделираме какво ще се случи след 5, 10 или 20 години, ако запазим настоящата тенденция", каза зам.-министърът.
Следващата стъпка е да се установят какви конкретни инвестиции, организационни и нормативни мерки са необходими, за да се преодолее разликата между прогнозното и желаното състояние.
Според МРРБ съществува значителен потенциал за подобряване на ефективността, и това са по-добро управление на оперативните разходи, намаляване на водните заграби, оптимизиране на енергопотреблението и не на последно място собствено производство на електроенергия. Целта е част от финансовия ресурс, който днес се изразходва неефективно, постепенно да бъде освободен за инвестиции, поддръжка и задържане на квалифицираните специалисти. Това е подход, с който финансовова устойчивост се постига не само чрез приходи, но и чрез реално намаляване на себестойността на услугата.
Зам.-министърът каза, че дори да разполагаме с пълна картина на състоянието на сектора, финансовият ресурс е изключително ограничен. Затова трябва да има ясна методология, която да позволи да се определи къде необходимостта от намеса е най-голяма и къде инвестициите ще постигнат най-съществен резултат.
Предвиждаме да съпоставим техническото състояние, експлоатационния риск, ресурсовата обезпеченост, засегнатото население, финансовата ефективност и проектната готовност. Това ще позволи инвестиционните решения да бъдат по-добре обосновани, а ефектът от тях измерим. Целта е да насочване на ограничения ресурс към реалните потребности на системата, каза още Пеловска.
Необходимо да изградим постоянния механизъм за взаимодействие между държавата, ВиК-операторите, професионалните организации, научната общност, проектанти, технологични компании. Нашата цел е тази експертиза да участва още при формулиране на решенията, а не на етап на тяхното изпълнение, посочи още тя.
Зам.-министърът подчерта, че промяната в начина, по който управляваме сектора, не може да бъде реализирана единствено от една институция. Предстои сериозна работа, от комплексна оценка на състояние на операторите до разработване на нова методология за инвестиционно планиране и управление на риска.
Пеловска призова за конструктивен експертен диалог, който да доведе до една обща рамка, прилагане на конкретни решения и разширяване на доказано ефективните практики.