Повод за срещата беше подготовката и предстоящото през юни в ЕП гласуване на годишния доклад за напредъка на РСМ по пътя й към Европейския съюз.
Българските евродепутати благодариха на държавния глава за срещата и ангажираността й с темата. Представителите в ЕП са единни и работят в координация по въпроса, не чувстват необходимата подкрепа на държавата в отстояването на българската национална позиция, отчитат и пасивността от страна на някои институции.
Участниците в срещата бяха категорични, че България със самочувствието на пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) трябва да отстоява своята силна позиция и да настоява за изпълнението от страна на Скопие на френското предложение от 2022 г., което стана и общоевропейска позиция за присъединяването на РСМ към ЕС. За да започне преговори, РСМ трябва да изпълни ангажиментите си, като впише българите в своята конституция. България и РСМ нямат двустранен проблем, западната ни съседка трябва да покрие европейските критерии за членство, основен от които е защитата на човешките права, подчертаха президентът Йотова и българските представители в ЕП.
В разговора бяха обсъдени опитите на РСМ да подмени елементи в приетата преговорна рамка, които противоречат на европейския консенсус от 2022 г. Дискутирана беше и опасността от промяна на начина на гласуване при приемането на нова държава в ЕС с квалифицирано, а не с пълно мнозинство.
На срещата беше припомнен и казусът с миналогодишния доклад на ЕП за напредъка на РСМ и действията на българските евродепутати и българската страна, благодарение на които не бяха допуснати неприемливи за България формулировки. Тогава президентът Румен Радев (2017-2026 г.) изпрати писмо до ръководителите на европейските институции и на страните членки на ЕС, в което категорично заяви, че България няма да приеме подмяна на европейския компромис.
Президентът Йотова и българските представители в ЕП изтъкнаха нуждата България да засили своята международна активност за отстояване на позицията си. Обсъдена беше и необходимостта от разкриването на лекторати по български език в чуждестранни университети. А Български национален културен институт по идеята на Илияна Йотова би се превърнал в мощен инструмент на културната дипломация.
Вписването на българите в конституцията на РСМ значително ще ускори пътя на страната към ЕС и се надявам възможно най-скоро югозападната ни съседка да направи това, за да отвори вратата към преговори за пълноправно членство. Това заяви през декември 2025 г. президентът Румен Радев (2017-2026 г.) на среща с представители на организации на българската общност в РСМ от градовете Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Кавадарци и Кочани, съобщиха тогава от прессекретариата на държавния глава.