Няма извънредна ситуация или заплаха за националната ни сигурност, но има промени в международната среда, каза министър Атанас Запрянов

Няма извънредна ситуация или заплаха за националната ни сигурност, но има промени в международната среда за сигурност, каза в ефира на „Нова телевизия“ министърът на отбраната Атанас Запрянов. По-рано тази вечер се проведе заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, свиканото от министър-председателя Росен Желязков, на тема „Преглед и анализ на актуалната геополитическа ситуация и произтичащите от нея рискове за националната сигурност”. 
Няма никаква извънредна ситуация или заплаха за националната ни сигурност, за да свикаме този Съвет по сигурността, но има действително много динамични промени в международната среда за сигурност, които налагаха Съветът по сигурността да се събере и да ги обсъди. Имаме предвид преди всичко подхода към войната в Украйна, с всички свързани с нея проблеми по отношение на мирното споразумение, на военната помощ за Украйна, различията в подхода на новата администрация на САЩ по постигането на мир в Украйна в сравнение с европейските съюзници, заяви Запрянов. Той уточни, че са разгледали не само Украйна, но и други конфликтни зони.
В тази ситуация ние смятаме, че България е заинтересована да съхрани единството в НАТО и присъствието на Съединените щати в осигуряването сигурността на Европа като ключова задача, каза министърът. Той добави, че САЩ са на първо място ката гарант за сигурността в Европа, но в същото време ние сме член на Европейския съюз и трябва да вземем мерки, да чуем предупреждението на САЩ, че повече не можем да оставяме военната сигурност само в ръцете на Америка. "Трябва да харчим много повече пари, да повишим европейския стълб в НАТО и европейските способности. Това е другата дилема, която обаче изисква нови финансови ресурси и увеличение на военните разходи", посочи Запрянов.
Подходът на Европа е, че мирът в Украйна трябва да бъде договорен с участието на Русия, Украйна, ЕС и САЩ и най-важното – този мир да има стабилни гаранции за сигурност за дългосрочен период, каза министърът. По думите му тук е разликата в подхода и трябва да се намери общо решение.
Попитан в състояние ли е Европа да замени САЩ, ако се вярва на президента Тръмп, че той ще спре веднага помощта за Украйна, Запрянов коментира, че това е друг проблем, който е бил анализиран. Има различни схващания от гледна точна на политическите сили в България. Най-общо казано, трудно е някой да замени Съединените щати и тяхната помощ в момента изцяло, посочи Запрянов.
По-рано днес председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за превъоръжаването на ЕС, който може да достигне 800 милиарда евро в следващите пет години.
На този етап е очевидно, че щом европейският стълб на отбраната в НАТО не е достатъчен, всички европейски страни ще започнат да увеличават военните си бюджети, каза Запрянов и отбеляза, че някои вече са го направили. Полша дори достигна 5%. България не може да остане на 2% военни разходи. Наши калкулации показват, че ние трябва да увеличим военния бюджет до 2,5%, а после да се стремим до 2032 г. дори да достигнем 3%, ако искаме да ускорим процеса на модернизация и превъоръжаване на нашата армия, за да може да засилим и нашата национална отбрана по чл. 3 и да допринесем за европейския стълб в НАТО, добави министърът.
Русия в момента създава още 15 девизии, две армии, и тя ще си увеличи военния потенция до 1 млн. и 500 хил. души, каза още Запрянов.