Нова апаратура превръща скенера в Университетската болница „Канев“ в Русе в активен инструмент за интервенционални процедури

Нова апаратура дава възможност на скенера в Университетската болница „Канев“, освен като диагностичен апарат, да действа и като активен инструмент за интервенционални процедури. Това съобщи Стела Кръстева от лечебното заведение.
Тя добави, че новият компютърният томограф Canon Aquilion Prime SP е оборудван с модул за компютърно-томографска флуороскопия. С него е извършена високоспециализирана криобиопсия. Методът, навигиран с компютърно-томографска флуороскопия, позволява прецизно насочване в реално време при вземане на тъканен материал от белия дроб. Това прави процедурата по-бърза, стриктна, точна и щадяща за пациента, поясни Кръстева.
Тази манипулация е особено важна при пациенти с труднодостъпни или периферно разположени белодробни лезии, когато е необходима максимална точност при достигането до конкретна зона. Най-голямата полза е в случаите, в които стандартните методи не позволяват достатъчно добра визуализация или достъп, а образният контрол в реално време може да направи процедурата по-прецизна и по-сигурна, отбеляза още Кръстева.
Този метод не е част от рутинната практика в България, тъй като изисква не само съвременна апаратура, но и прецизна координация между различни медицински специалности. В интервенцията в Русе участва мултидисциплинарен екип, включващ пулмолога и бронхоскопист д-р Христо Метев, гръден хирург д-р Симеон Симеонов, началник на Отделение Хирургия и гнойно-септична хирургия, и хирург д-р Кольо Карахристов, анестезиолог д-р Лидия Стефанова, началник на Отделение Анестезиология и интензивно лечение, специалист по образна диагностика, както и медицински персонал, осигурил техническото и организационно протичане на процедурата.
Реализацията на процедурата е резултат и от добрата колаборация между УМБАЛ „Канев“ и Специализираната болница за активно лечение на пневмо–фтизиатрични заболявания „Д-р Димитър Граматиков“ – Русе, уточни Стела Кръстева.
Най-голямата полза за пациента е повишеният шанс процедурата да даде точен и достатъчно информативен резултат още при първото изпълнение. Когато се работи с образен контрол в реално време, може много по-прецизно да се достигне до конкретната находка, уточни Кръстева. Това прави цялата диагностична стъпка по-надеждна и намалява вероятността от повторни манипулации. А когато диагнозата се уточни по-бързо и по- ясно, и решенията за последващото лечение могат да бъдат взети своевременно и с по-голяма увереност, отбелязаха от болницата.