Новоизбраният игумен на Зографския манастир в Света гора Гавриил ще бъде интронизиран

В рамките на тържествено богослужение в съборния храм на манастира "Свети вмчк. Георги Зограф" в Света Гора (Атон) ще се извърши интронизацията на новоизбрания игумен Гавриил.
На интронизацията ще присъства българската делегация, която пристигна вчера, ръководена от министъра на правосъдието Георги Георгиев. В състава са още трима министри - на земеделието и храните Георги Тахов, на икономиката и индустрията Петър Дилов, на младежта и спорта Иван Пешев, както и генералният консул на България в Солун Антон Марков.
Гавриил беше избран за игумен на 12 април
Гавриил, със светското име Георги Каратотев, е роден на 11 декември 1973 г. в София. В Зографската света обител пристига на 20 декември 1997 г., а монашеско пострижение получава точно след една година - на 20 декември 1998 г.
Ръкоположен е за йеромонах на 24 октомври 2003 г. От началото на 2003 г. почти непрекъснато е първи епитроп на светата обител.
БТА припомня, че архимандрит Амвросий почина на 27 януари тази година. Той започва своя духовен път от ранна детска възраст, впоследствие завършва петгодишния курс на Софийската духовна семинария при гара Черепиш. През 1973 г. постъпва на послушание в Бачковската света обител, а четири години по-късно приема монашество. През 1981 г. заминава за Света гора - Атон, а от 1997 г. е игумен на Зографската света обител. 
Зографският манастир
Зографският манастир е български в северозападната част на полуостров Атон, един от най-големите и старинни манастири на полуострова, посочва отдел "Справочна" на БТА. Според сводната грамота, запазена в препис от 14 в., манастирът е основан в края на 9 или в началото на 10 в. от тримата братя славяни Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид. Според Зографската грамота е основан през 919 г. Запазен е документ от 980 г. (на гръцки език със славянски букви) с подписа на йеромонах Макарий, игумен Зографски.
Зографският манастир се оформя отрано като български религиозен и културен център. В него работят видни български духовници-просветители и книжовници – Йоаким Търновски, Евтимий Търновски, Теодосий Търновски и др., пишат се и се преписват богослужебни книги – там е намерено Зографското евангелие от края на 10 в. Манастирът е подпомаган щедро от български владетели и особено от цар Иван Асен II (1218 – 1241), който е изобразен в притвора на големия храм, и други ктитори. През 1276 г. е опожарен от испански наемници, въстанали срещу византийския император. Възстановен е от молдавския владетел Стефан III Велики (1457 – 1504). В „Зограф“ Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска“ (1762).
През 1797 г. е тежко засегнат от неколкократни земетресения, а по-късно и от турците по време на Гръцкото националноосвободително въстание (1821 – 1829).
Днес Зографският манастир представлява комплекс от сгради във форма на правилен четириъгълник, в който се влиза от северната страна през величествена порта.
В приемната на Зографския манастир се пази забележителна икона от 1864 г. с образите на Кирил и Методий. Отстрани на двамата просветители са застанали Теофилакт, архиепископ Охридски, и Климент, архиерей и архиепископ Охридски, а зад тях се виждат тежки томове старинни книги. В района на пристанището на Зографския манастир – Арсана, има храм „Св. Николай Мирликийски“ и кула (най-старата постройка в целия комплекс), строена през 14 в.
В библиотеката на манастира се пазят ценни документи – царски хрисовули и грамоти, старопечатни книги, богослужебни съсъди и одежди и др. Там са запазени препис от оригиналния служебник на Патриарх Евтимий (вероятно от 14 в.), черновата на Паисиевата „История славянобългарска“, Зографската история (ок. 1761), Драгановият миней от 13 в., Радомировият псалтир от 13 в., ръкописи и пергаментови четвероевангелия, минеи от 11 – 14 в., житие на св. Петка от 14 в., житие на Наум Охридски от негов ученик (в препис от 15 в.), житие на Пимен Зографски от 17 в., богата възрожденска кореспонденция, стари манастирски кондики и много други ценни ръкописни и печатни книги.