Иван Давидков (1926-1990) е поет, белетрист, есеист и живописец, различна фигура в българската поезия от втората половина на ХХ век. Автор е на десетки стихосбирки, поредица от романи, сборници с есеистика, много от които са преведени на други езици. Неразделна част от творчеството му е живописта, която допълва художествените му търсения. Носител е на престижни литературни награди, сред които „Петко Р. Славейков“ и „Пейо К. Яворов“.
/КБ