Председателят на Държавна агенция национална сигурност (ДАНС) да се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, реши на първо и второ четене в едно заседание парламентът с промени в закона за ДАНС. Идентични са промените и в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и в Закона за специалните разузнавателни средства (отнасящи се до Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО), които обаче бяха приети само на първо четене, тъй като Златан Златанов от „Възраждане“ заяви, че ще направи предложения между двете гласувания. Според предвиденото в текстовете и техните председатели ще бъдат избирани от парламента по предложение на правителството. В момента ръководителите на трите агенции се назначават с указ на президента.
Поправките в законопроектите бяха приети с гласовете на ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“ и трима независими народни представители. Против бяха от „Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ)", „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) и „Величие“. Въздържаха се от „Алианс за права и свободи“.
Вносителите на промените - Александър Рашев („Има такъв народ“) и депутати от управляващото мнозинство, предлагат също председателите на ДАНС и ДАТО да имат трима заместници, вместо досегашните двама. Толкова ще подпомагат и ръководителя на ДАР, като заместниците ще се назначават за срок от пет години по предложение на председателя.
Според Рашев Конституцията установява такава система на разделение на правомощията между конституционно установените органи, която наред с типичните за съответния орган правомощия, му предоставя и такива, с които се балансират отношенията с другите власти. Такова е и правомощието на Народното събрание по чл. 84, т. 8 от Конституцията, а именно да избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка (БНБ), както и на други институции, определени със закон. С предложеното изменение балансът в отношенията парламент–президент–правителство не е нарушен, тъй като в република с парламентарно управление в центъра на този баланс е парламентът, посочва вносителят.
Атанас Атанасов ("Продължаваме промяната-Демократична България“) посочи, че въпреки, че има специализирана парламентарна комисия за контрол на службите, която би трябвало да е водеща, трите законопроекта са разпределени на комисията по вътрешна сигурност, която не е компетентна. Това не е основание за противоконституционност, но е нарушение на правилника, отбеляза той. И добави, че ще се въздържи при гласуването. Лидерът на ДСБ припомни, че в действащите закони е посочен един основен принцип при назначаване на ръководителите на тези служби – трябва да са политически неутрални. Най-политическият орган в страната е Народното събрание и той с обикновено мнозинство ще избира председателите на ДАНС, ДАР и ДАТО – така се нарушава политическият неутралитет, коментира Атанасов.
Критики за разпределението на законопроектите в комисии отправиха и от „Възраждане“, и от МЕЧ.
Председателят на парламента Наталия Киселова обясни, че три са комисиите, които се занимават с тези въпроси – по отбрана, контрол на службите и вътрешната комисия. Тъй като става въпрос за назначения, затова реших, че по-подходящо е законопроектите да бъдат разпределени на вътрешната комисия, мотивира решението си тя.
Николета Кузманова (ИТН) посочи, че Министерският съвет (МС) е толкова политически орган, колкото е и НС. Казвате, че когато един политически орган, се замени с друг – в случая президентството с парламента, се нарушава независимостта, коментира тя.
Калин Стоянов от „ДПС-Ново начало“ попита Атанасов, когато са предлагали Живко Коцев за главен секретар на МВР, бил ли е Коцев в ситуация на политическа неутралност.
Какво предлагате, когато повече от четири месеца председателят на ДАНС е изпълняващ функциите, обърна се Христо Терзийски от ГЕРБ-СДС към лидера на ДСБ.
Гласувал съм за Вас да бъдете вътрешен министър, нашата парламентарна група гласува за Вас, Кирил Петков Ви предложи, отговори Атанасов на Калин Стоянов. Въпросът е къде се озовахте после, продължи той. Според него няма пречка МС да предложи повече кандидатури, те да бъдат изслушани от НС и след това да отидат при президента. "Не съм фен на Румен Радев, защото за мен той е руски трол, въпросът не е в персоната, а в институционалната обвързаност, за да може да се търси тази неутралност", каза Атанасов.
Очакваме да дойде премиерът Желязков тук и да каже Делян Пеевски ли предлага да назначим Деньо Денев за шеф на ДАНС, коментира Божидар Божанов от ПП-ДБ.
Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) един от съвносителите, припомни, че най-дълго исканата промяна за назначаването на ръководителите на ДАНС е продукт на ПП-ДБ. В три събрания преди това се водят дебати по тази тема и то лично от Атанас Атанасов и години наред сме убеждавани как ръководителите на службите трябва да се назначават от НС, продължи той. По думите му субективно и опасно е, когато един човек решава дали ръководителите на службите в страната са подходящи или не. В Народното събрание са всички парламентарни групи и те ще могат да гласуват или не за този човек, изтъкна Манев. Не е тайна за ПП-ДБ как беше посочен Петър Петров, бивш ваш депутат, за зам.-председател на ДАНС заедно с Деньо Денев, обърна се той към бившите си коалиционни партньори. Петров беше визиран и за бъдещ председател на ДАНС, добави той.
Ясно, че това управление няма как да изкара пълен мандат, коментира Златан Златанов от „Възраждане“. Димитър Гюрев напомни, че през 2013 г. ГЕРБ са били противници на такава промяна, каквато днес се приема. Виждаме опит за овладяване на службите за сигурност от сегашното мнозинство, подчерта той. А колегата му Цончо Ганев добави, че това се прави, за да се обслужи Пеевски.
Николай Радулов от „Морал, единство, меч“ (МЕЧ) смята, че единствената цел е да бъде уязвен президентът. Съгласуването с президента преодолява възможности за субективни мнения, посочи той. Според него парламентът като политически орган ще избере политическо ръководство на службите. Учуден съм, че вносители на тези закони са ИТН, които първо искаха президентска република, после се уплашиха и предложиха полупрезидентска република, припомни депутатът. Защо не премахнете изобщо институцията на президента, ако искате да изхвърлите държавния глава от взимане на решения изобщо, попита Радулов.
Красимира Катинчарова заяви, че „Величие“ няма да подкрепи трите законопроекти, защото това, което се върши е „перверзно“. Има смисъл да има баланс, смята тя. В момента се опитвате да отнемете малкото, което е останало на президентската институция, този ви ход издава и абсолютния отказ да се борите за тази институция, посочи тя и обясни, че никой от лидерите на управляващото мнозинство не може и да сънува да се кандидатира за президент, защото няма да може да събере достатъчен индивидуален вот.