Нуждаем се от радикална промяна в обучението по литература, каза деканът на Факултета по славянски филологии на СУ проф. Амелия Личева

Нуждаем се от радикална промяна в обучението по литература, защото иначе губим децата, губим ги като читатели и това е очевидно, особено в пети-седми клас. Там, където те в момента четат текстове, които със сигурност няма как - не просто да ги мотивират да четат, а няма как, по никакъв начин да разпознаят себе си, каза деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски проф. Амелия Личева при откриването днес на изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей".
Инициативата е на Факултета по славянски филологии на СУ и поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. 
В централното фоайе на СУ беше открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".
Каквото и да си говорим, за да станеш читател, за да започнеш да обичаш литературата, тя трябва да те докосне по някакъв начин и ти трябва да видиш в нея себе си, и собствените проблеми, и на своето време. Затова е изключително важно в учебниците по литература, в програмата по литература, да влязат съвременни текстове, които да помогнат на децата да отговорят с това какво са, как могат да изградят себе си, как могат общуват с другите, каза проф. Амелия Личева.
Според нея тази радикална промяна се изисква и заради навлизането на новите технологии и на изкуствения интелект. В тази ситуация да се опитваме да преподаваме с готови анализи, със заучени клишета - това, меко казано, е несериозно и няма как по никакъв начин да помогне за нашата цел - да направим от децата читатели. "Добрата новина е, че успяхме да предложим, колеги от факултета, както и учители, и те ща са част от групата, която ще работи по концепция за новата програма по литература. Не се и съмнявам, че всички те ще направят една добра и наистина полезна програма, друг въпрос е ще има ли политическа воля тя да се въведе в училище, защото големият проблем е този. Ясно е, че трябват политици, които са склонни да вървят срещу общественото мнение и да поемат риска от това да направят нещо радикално", заяви проф. Личева.
Писателят Георги Господинов отбеляза, че наскоро е завършил Панаирът на книгата и читателите са търсили литература за същностни и за екзистенциални въпроси. Те купуваха съвременни книги, за да намерят отговор на нещата, които ги тревожат. Те четат съвременни книги, които са вън от учебниците, или младите хора вече са с няколко крачки напред от това, което се учи в училище. И ние трябва да опитаме да ги настигнем, това е част от смисъла на тази изложба. Литературата не е музей, защото в литературата търсим първо преживяване, търсим как да се справим с всичко, което не разбираме в този свят. И третото важно нещо е, че се опитваме да се противопоставим на цялата двуизмерна пропаганда, която ни връхлита, каза Господинов.
По думите му литературата би трябвало да създава резистентност към пропагандата, или най-малкото - да разпознава кича, и това е първа стъпка, много важна стъпка. Литературата днес е много по-важна, отколкото сме си мислили и ще става по-важна, заяви Георги Господинов.
Мирела Иванова благодари на проф. Амелия Личева и на Факултета по славянски филологии за тази идея, която продължава във времето. Литературата не е музей, защото дори нашите класици не могат да бъдат превърнати в литературни музейни експонати. Стъпили на солидната, здрава основа на националната ни класика и на класиката изобщо, ние искаме съвременните хора да се припознават и в съвременната литература, защото те са там, където сме ние. Да ги срещнем с език, който е различен от утвърдените клишета, има ирония, съчувствие, обич към съвременността. И така да им подарим един свят, който е техният свят, добави тя.
Да се надяваме, че гласовете на българските писатели ще прелеят към Министерството на образованието и науката, което да направи едно интелигентно осъвременяване на материала по литература, защото изкушенията пред младите поколения са много и трябва да им помогнем да успеят, за да не подменят четенето на литература с престой в мрежите, каза писателката Теодора Димова. Тя отбеляза, че литературата има тази особеност да прави връзка между творбата и всеки отделен човек.   
За инициативата и за изложбата говориха и други български писатели. След това пред Централната университетска библиотека беше открита и арт инсталация - двуметрова отворена книга, която всеки посетител може да допише чрез QR код със своя идея за бъдещето на образованието по литература. На събитието присъстваха и ученици от столични училища, които ще попълнят книгата със своите любими заглавия.
Според проучване, инициирано от Факултета по славянски филологии, над 45 процента от анкетираните са категорични, че литературното съдържание се нуждае от обновяване. 
Както писа БТА, трябва да направим визия за промяна в учебните програми по литература. Убеден съм, че можем да освободим пространство за нова литература, но без да жертваме класическа литература. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на кръглата маса „Литературата не е музей“, организирана на 25 март от Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Ако имаме достатъчно литературни произведения и учене на литература за формиране на национално самосъзнание, трябва да добавим повече съвременна литература, заяви тогава образователният министър.