Нужно e приравняването на възнагражденията в обществените медии поне с тези на учителите, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на конференция на тема „Европейският акт за свободата на медиите - рамка за независимост и плурализъм в Европейския съюз“. Организатор е Съветът за електронни медии (СЕМ).
В БТА, например, въпреки средния ръст с над 80% на възнагражденията в БТА за периода от 2021 г. до 2025 г., който изпреварва повече от два пъти инфлацията, както и въведените за първи път системни форми за насърчение чрез допълнително материално стимулиране на работещите добре, заплащане на обучения и подпомагане на различни групи служители (например, родителите при раждане на дете и при тръгването му в първи и осми клас), а също и значително подобрените условия за работа, заплатите остават под тези в сходни сфери на пазара на труда - учителите и специалистите по връзки с обществеността, включително в държавни и общински институции, където заплатите са много по-високи от тези в медиите, обясни Кирил Вълчев.
Към 30 септември 2025 г. средната заплата в БТА с включен клас за трудов стаж и допълнително материално стимулиране е 2500 лева, а средната заплата на учителите е 2937 лева, които през 2026 г. ще бъдат увеличени с още почти 10 процента, колкото и в обществените медии. Това означава, че за изравняване на заплатите на учителите с работещите в БТА е нужен ръст от още 15% на фонда за работна аплата, които са два милиона лева допълнително, каза Вълчев.
Според него голямата отговорност на медиите, като носещи знанието за днешния ден, ги приравнява на училищата и затова е правилно средната работна заплата на журналистите в обществените медии, а и на експертите в Съвета за електронни медии, да бъдат приравнени със средните заплати за учителите. България само ще спечели от по-качествена журналистика. А днес ситуацията с намирането на добри журналисти е както преди беше с намирането на добри учители и си струва България да приложи същия подход, заяви Кирил Вълчев.
По думите му най-важни за истинното знание за днешния ден са хората, които информират за него и затова заедно инвестициите в изкуствения интелект трябва да правим вложения в естествения интелект, за да гарантираме неговата свобода и независимост. Възнагражденията на журналистите са важна гаранция за свободата на естествения интелект в медиите, отбеляза Вълчев.
Темата на днешната конференция „Европейският акт за свободата на медиите - рамка за независимост и плурализъм в Европейския съюз“ провокира към посланието: Ние трябва да използваме свободата, а не да я рамкираме, каза генералният директор на БТА.
Винаги има риск да слагаме все по-тесни рамки, докато свободата между тях стане толкова малка, че започне да не се вижда или въобще да изчезне. Том от двеста страници за свободата на медиите ми изглежда твърде много за гарантиране на свободата, на която и да е сфера на едно общество. В свободните общества трябва да виждаме възможности, а не ограничения срещу заплахи за медиите, когато говорим за законодателни решения, коментира Кирил Вълчев.
Два примера за нови възможности, а не рамки днес пред медиите, които носят редакционна отговорност в своята работа, са социалните мрежи и изкуственият интелект, макар някои да виждат в тях предимно именно заплахи за журналистиката. Медиите трябва да използват социалните мрежи вместо да търсят начини да ги ограничават в използването на медийно съдържание - най-вече с искания за плащане на това съдържание, защото отговорът на социалните платформи в интернет е, че всъщност те могат и без това съдържание, каза Вълчев.
Канада се опита да принуди Фейсбук да плаща за публикации на медийно съдържание, а отговорът бил, че това е само 4% от тяхното съдържание и могат и без тях. В Канада не можеш да си отвориш линк дори на БТА. Все тази им е на Фейсбук от този резултат, разказа генералният директор на БТА.
Институтът “Ройтерс” за изследвания на журналистиката към Оксфордския университет има проучване за поведението на аудиторията при потреблението на новини, проведено в началото на годината сред 97 000 души на пет континента в 48 държави, включително и България, според което традиционните медии губят все повече аудитория за сметка на социалните и видео платформи - в Съединените американски щати (САЩ) от 2013 г. печатните медии са загубили 33 % от аудиторията си, телевизиите - 22 %, онлайн новинарските страници - 21 %, докато социалните и видео платформи са удвоили потребителите си от 27 на 54 %, като същата тенденция се наблюдава навсякъде по света, особено много сред младите хора, коментира Кирил Вълчев.
Той отбеляза, че БТА вече е в девет социални мрежи, за да може истинските новини да достигат и по тези канали.
Трябва да отбележим положителната идея в една от целите на европейски законодателен акт за свободата на медиите - да предпазва медиите от необосновано премахване на онлайн съдържание от страна на много големи онлайн платформи, посочи Вълчев.
Вторият пример за нови възможности, а не рамки днес пред медиите, е изкуственият интелект. Изкуственият интелект трябва да бъде в медиите в услуга на естествения, което е гаранция за свободата на словото. БТА подготвя нарочни правила за използване на изкуствения интелект в Агенцията, които до 128-мия ѝ рожден ден на 16 февруари следващата година ще станат част от Етичния кодекс на БТА. Те ще съдържат простото правило, че естественият интелект на журналиста винаги трябва да бъде в началото и края на процеса по създаване на новинарско съдържание. Нещо повече, БТА започва работа по внедряването на използването на изкуствен интелект в повече от 20 процеса при създаването на медийно съдържание, така че да бъде значително подобрено, обясни Кирил Вълчев.
По думите му затова, обаче, е нужно обучение как журналистите да използват правилно и добре изкуствения интелект. Всъщност в основата на това са добре познатите от натрупания хилядолетен опит на човека правила как да се пита със задълбочени въпроси, как да се дава контекст при питане и как да се прави критична оценка на получените отговори. Но предизвикателството сега е как това да става с използването на новите технологии. Затова в БТА обмисляме - след като досега имахме по-възрастни ментори на младите колеги - да въведем млади ментори на възрастните служители, които да им помагат да използват новите технологии по примера на стореното вече в италианската национална информационна агенция АНСА, която е с доста застаряващи служители и младите обучават възрастните, а не обратното, каза още Вълчев.
За да могат медиите да продължат да осигуряват отговорно истинските новини, които всъщност са знанието за днешния ден, обществата чрез общите пари в държавата трябва да бъдат готови да плащат за осигуряването на правото на всеки да знае истинските новини от днешния ден. Според цитираното изследване на Института “Ройтерс”, обаче, мнозинството не е готово да плаща за новини - само един от десет във Великобритания е готов да плаща за новини, като по-висока е готовността в САЩ (20%) и Норвегия (42%), каза Кирил Вълчев и добави, че всички останали държави са под 10%.
Единственият начин да имаме истински новини, за които да бъде носена редакционна отговорност, е не само да продължава и да се задълбочава подкрепата за обществените медии, но и да има програми за подкрепа с ясни правила за частните медии, включително и на българите в чужбина, които пишат и говорят на български език. Такава подкрепа, впрочем, е и финансирания от българското общество чрез държавния бюджет свободен достъп до съдържанието на БТА, който всъщност е в услуга на всички медии, заяви той.
Затова в България е от особено значение да има още ясни политики за постигането на три други цели на Европейски законодателен акт за свободата на медиите: подходящо, устойчиво и предвидимо финансиране за бъдещи дейности на обществените медии в съответствие с мисията си за обществена услуга; гарантиране прозрачността на държавната реклама за доставчиците на медийни услуги и онлайн платформите; предоставяне на безвъзмездни средства в подкрепа на иновациите на местни и регионални медии и насърчаване на плурализма, обясни Кирил Вълчев.