Обществото ни показва превес на колективното, но и немалко индивидуален инстинкт, показват данни от сондаж на агенция „Мяра“

Обществото ни показва превес на колективното, но и немалко индивидуален инстинкт. Това показват данните от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, съобщиха от агенцията.
Сондажът е извършен в периода 16-17 януари 2025 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. Един процент от извадката се равнява на около 54 000 души.
Част от хипотезите от сондажа са, че е видимо надмощието на консервативното, но без сериозен национализъм; крайностите се избягват и личи балансираност; привързаността към Запада е налице, но предизвикателствата в това отношение са сериозни. 
Респондентите са помолени да изберат между твърдения в лабораторен порядък. Групиранията на формулировки са условни и в голяма степен подлежат на дискусия. Те форсират самоопределение и пречат на респондента да „се скрие“ в междинна зона, посочват от „Мяра“. При даден избор между опциите „По-скоро държа на неща като традициите, националното, семейството, религията и т.н.“ и „По-скоро държа на неща като индивидуалните свободи, човешките права, опазването на планетата и т.н.“, 61,7% избират първото, 28,2%  - второто, а останалите се колебаят. 
Оказва се, че по оста глобално/локално, превесът на локалното е очаквано висок, допълват от агенцията. Консервативната нагласа е видима. Изводите обаче се подлагат на съмнение с експерименталния въпрос с твърдение „По принцип родината е нещо важно, но по-важен съм самият аз“ - 51,3% отговарят, че не са съгласни, но 42,6% избират отговора „съгласен съм“. Делът не е малък и вероятно е още една улика за по-скоро индивидуалистични нагласи у нас – не само в социален, но и в национален план. Дори и с консервативен уклон, българското общество явно не стига до крайност и не абсолютизира националната общност. Дали това е белег на индивидуалистични нагласи сред българите, е проверено с изричния въпрос „По-скоро държа на неща като солидарността между хората, по-богатите да плащат по-високи данъци, държавата да дава повече пари на по-бедните и т.н.“, който избират 49,8%, но други 45,2% предпочитат „По-скоро държа на неща като личната инициатива, конкуренцията, свободния пазар, данъците да са ниски и т.н.“. Ако приемем това за условна ляво-дясна скала, или поне скала от типа солидарно-индивидуално, то колективистичното все пак има превес, но малък, допълват от „Мяра“. Индивидуалистичните нагласи може да са привидени и като „правилен отговор“ в едно пазарно общество и да са преувеличени, но, дори и така, става видна продължаващата у нас индивидуалистична нагласа – дори и в общество, което показва немалки социални неравенства, добавят от агенцията.
В същото време само  25,9% се съгласяват с експерименталното твърдение „По принцип бедните са бедни, защото са по-мързеливи от другите". Отчетливо мнозинство от 70,9% не са съгласни. Следователно, около една четвърт са онези пълнолетни българи, които са склонни да заемат крайно становище по такива въпроси. Като цяло, сондажът не показва краен уклон, посочват още от агенция „Мяра“.
По оста изток-запад, 55,5% избират опцията „По-скоро съм привърженик на Европейския съюз, НАТО и други“. Има обаче 30,5%, които признават, че по-скоро са привърженици на Русия, незападни сили и други. Близо една трета „алтернативни“ отговори е свидетелство за сериозни хипотези по отношение на състоянието на масовото съзнание и потенциалните предизвикателства пред западния консенсус на елитите в страната ни, констатира още сондажът.