Община Гоце Делчев отмени музикалната програма за Илинденско-Преображенското въстание заради пожара в Пирин

Поради усложнената обстановка и бушуващия горски пожар в Пирин планина, Община Гоце Делчев отмени предвидената музикална програма по време на традиционния събор, посветен на 122-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Събитието ще се състои на 2 август (събота) в местността Попови ливади, като ще бъде ограничено до официалната възпоменателна церемония, съобщиха от общинската администрация.
Програмата ще започне в 10:30 часа пред паметника на Гоце Делчев със заупокойна молитва за загиналите във въстанието и молебен за здраве, които ще бъдат отслужени от Неврокопския митрополит Серафим. След службата ще бъдат поднесени венци и цветя в знак на почит към паметта на участниците в историческите събития. От Община Гоце Делчев изразиха съпричастност към усилията за овладяване на пожарите и призовават гражданите към отговорност и бдителност.
"Вярваме, че в този тежък момент всички трябва да проявим съпричастност, разбиране и отговорност. Природата е едно от най-големите ни богатства и е наш дълг да я пазим. Затова се обръщаме с апел към всички - бъдете изключително внимателни при боравене с открит огън, в никакъв случай не изхвърляйте фасове или предмети, които могат да предизвикат пожар. В случай, че забележите човек, който проявява небрежност - сигнализирайте своевременно, за да бъдат предотвратени евентуални запалвания, които могат да имат много тежки последствия", се казва в изявлението на Община Гоце Делчев.
По първоначален план, съборът трябваше да продължи с концертна програма от 11:30 часа. Поради извънредните обстоятелства обаче всички музикални изпълнения са отменени.
На 2 август 1903 г. започва Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст. ст.) - въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878 г.) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878 г.). Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България, според информация на отдел „Справочна“ на БТА.