Общините трябва да поемат по-активна роля в управлението на отпадъците и водите, каза служебният министър на околната среда Юлиан Попов

Общините трябва да поемат по-активна роля в управлението на отпадъците и водите, да насърчават конкуренцията в сектора и да прилагат на местно ниво принципа „замърсителят плаща“. Това каза служебният министър на околната среда и водите Юлиан Попов по време на 39-ото Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
В изказването си министърът подчерта, че принципът „замърсителят плаща“ следва да бъде прилаган по-активно на местно ниво. По думите му към момента едва две–три общини са напреднали в прилагането на новия модел за такса битови отпадъци. Според него универсално решение за всички общини не е възможно, но е необходимо да се дадат повече добри примери, които да улеснят разширяването на системата.
Попов изрази позиция, че въвеждането на принципа няма да доведе до десетократно увеличение на таксата, както е било твърдяно преди време, тъй като размерът ѝ зависи както от количеството изхвърлен отпадък, така и от нивото на разделно събиране и рециклиране.
По отношение на подготвяната депозитна система за опаковки министърът заяви, че тя не бива да бъде държавен или национализиран монопол. Според него трябва да се гарантира равнопоставеност на участниците и възможност за конкуренция, за да се избегне монополизиране на процеса.
В сектора на отпадъците ключови са „стока“ и „конкуренция“, каза още Попов. По думите му отпадъкът трябва да се превърне в търсена суровина, а това е възможно при добре регулирана и прозрачна конкурентна среда. Той отбеляза, че в министерството има сериозни кадрови и организационни затруднения в ресора „Отпадъци“ и отправи апел към кметовете да сигнализират за проблеми както на местно, така и на национално ниво.
Министърът постави акцент и върху управлението на водите. Според него водната криза се дължи основно на лошо управление, а не на липса на европейско финансиране. Той посочи, че в страната има концентриран капацитет в две структури – Напоителни системи и Български ВиК холдинг, които разполагат с правомощия да решават проблемите, но резултатите не са достатъчни. Попов препоръча на общините да се запознаят с констатациите в доклад на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) относно водната криза.
По темата за климатичните промени министърът предупреди, че страната трябва да се подготвя както за суши, така и за наводнения, които могат да се увеличават по честота без съществена промяна в общото количество валежи. Той призова общините да прилагат на местно ниво стратегията за адаптация към климатичните промени, за да се ограничат щетите от екстремни явления.
Попов засегна и процеса на декарбонизация в ЕС, като отбеляза, че до 2040 г. е заложена цел за 90% намаляване на емисиите, което предполага почти пълна декарбонизация на индустрията. Той подчерта, че средствата от търговията с емисии следва да се насочват към модернизация на икономиката, включително към сградния фонд и енергийната ефективност, вместо да се използват за общо понижаване на цените на електроенергията.
В края на изказването си министърът заяви намерение да повиши прозрачността в работата на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и призова проектните предложения да не се политизират чрез партийни канали. Попов изрази готовност за оперативни срещи с общините за изясняване на конкретни въпроси, свързани с финансирането и изпълнението на екологични политики.