На предходното си заседание, на 30 април, Общинският съвет даде съгласие да се предостави на Сдружение с нестопанска цел „Местна инициативна група (МИГ) Летница - Ловеч“ временен безлихвен заем от бюджета на Община Ловеч в размер на 27 500 евро. След това областният управител Пламен Христов го върна за ново разглеждане.
На днешното заседание съветниците не приеха предложените варианти, а именно решението да бъде отменено от Общински съвет-Ловеч, да бъде изменено или потвърдено. Така остава в сила решението от 30 април, като областният управител може да го внесе в Административния съд, обясни председателят на Съвета Кирил Гумнеров.
Предложението целеше осигуряване на оборотни средства, необходими за заплащане на допустими разходи за изпълнение на планираните дейности за управление, мониторинг, оценка и популяризиране на Стратегията за ВОМР на МИГ „Летница - Ловеч“, одобрена по Интервенция „Изпълнение на операции, включително дейности за сътрудничество и тяхната подготовка, избрани в рамките на стратегията за местно развитие“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г.
Според решението сумата трябва да се изплати от бюджета на Община Ловеч с източник - собствени бюджетни средства, а средствата по безлихвения заем да бъдат възстановени в срок до верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездната финансова помощ от Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ на последната заявка за възстановяване на разходите на МИГ „Летница - Ловеч“, но не по-късно от 30 януари 2030 година.
Според областния управител Пламен Христов е нарушена разпоредба на Административнопроцесуалния кодекс, тъй като мотивите не съдържат информация за разходите, извършени през същия период на предходната година.
Поради това, че няма приет бюджет на община Ловеч за 2026 г., следва да се приложи правило от Закона за публичните финанси, който предвижда в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и при спазване на фискалните правила по този закон.
Предвид липсата на информация в мотивите към решението за разходите, извършени през същия период на предходната година, не може да се установи дали решението отговаря на това законово изискване, посочва Христов.