Общо 315 приемни семейства нямат настанени деца, което показва сериозен неизползван капацитет на системата. Това каза Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) на конференция по повод днешния Ден на приемната грижа и приемния родител. Събитието е организирано от НАПГ.
В страната има области, в които почти 40% от приемните семейства са без настанени деца, допълни Миланов. По думите му има и градове, където не достига броят на приемните семейства. Например в София има 29 семейства при нужни около 400, отбеляза Миланов. Според него това показва териториален дисбаланс. Има тромава организация при преместването на деца от една област в друга, допълни той.
В страната има общо 1582 приемни родители, от които 1578 са професионални и четири – доброволни, отбеляза още Миланов. Той цитира и данни, според които 15% от българите биха станали приемни родители, 68% категорично отказват, а 40% посочват, че биха дали детето си в приемна грижа, ако нещо им се случи, допълни Миланов.
Към момента децата, които са лишени от родителска грижа в страната, са около четири хиляди, каза зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев. От тях само 850 имат решение за пълно осиновяване, каза Кръстев и добави, че близо 1500 деца намират подкрепа и любов в приемни семейства. Още четири хиляди деца са настанени при близки и роднини, отбеляза той.
Трябва да мислим как всяко дете да бъде в семейство и да работим в тази посока. Това е общото разбиране на всички институции в системата, за да може всяко дете да намери любов и грижа, каза Кръстев.
За по-малко от 20 години България е направила огромен скок в грижата за деца, но това не трябва да ни задоволява, подчерта зам.-министърът. Той отбеляза още, че започва кампания, която да вдъхнови нови хора да станат приемни родители. Това е единственият начин да продължим с деинституционализацията и да няма дете, което да се развива извън семейна среда, каза Кръстев.
Не само приемното семейство, но и детето трябва да бъде внимателно подготвяно за това, което му предстои, за да се скъси периодът на трудностите и адаптацията, каза Ева Жечева от институцията на омбудсмана. Според нея семействата трябва да имат подсигурена среда, която разбира и реагира на потребностите на детето, като защитава неговите права и интереси.
Приемната грижа е първата форма на закрила, но трябва да бъде временна, каза Мариана Кръстева от Българската асоциация на осиновителите. „Целта е децата да намерят своя постоянен дом, който да ги подкрепя, за да имат стабилност, с която да растат и да се развиват“, допълни Кръстева.