Общо 85 процента от завършилите проекта „Учител в моята общност“ работят в образованието, каза Eвгения Волен при представянето на резултатите от доклада за оценка на въздействието на проекта, реализиран от фондацията „Тръст за социална алтернатива“.
Представянето бе част от националната среща „Как да подкрепим изграждането на ролеви модели в ранното детство“, а Eвгения Волен е директор на програмата „Учене и грижа в ранна възраст“ във фондацията „Тръст за социална алтернатива“.
Данните показват, че 85 процента от дипломираните участници в програмата работят в сферата на образованието, най-вече в детски градини и училища. Това е с 25 процентни пункта повече спрямо дела на завършващите педагогически специалисти в цялата страна.
В доклада се посочва, че завършилите участници са се реализирали като учители, логопеди, ресурсни учители или други образователни специалисти.
Проектът обхваща общо 119 участници в осем групи или кохорти. По-голямата част от тях са хора от уязвими групи и от ромската общност. Оценката на професионалната реализация се съсредоточава върху 72 души от първите четири групи, тъй като при тях е изминал достатъчно дълъг период, за да бъдат проследени обучението, дипломирането и последващото професионално развитие.
Данните показват, че основното предизвикателство е отпадането на участници в най-ранния етап на програмата. Близо една трета от участниците в първите четири групи - 21 от 72 души, или 29 процента, не продължават след подготвителната година. Още 23-ма участници прекъсват обучението си в следващите години, а осем все още са в процес на завършване.
Според резултатите, преходът към висше образование е критичен период, в който участниците се нуждаят от интензивна академична, менторска и социална подкрепа.
Делът на участниците, достигнали професионална реализация, е изключително висок. Това показва, че комбинацията от финансова подкрепа, академична подготовка, индивидуално менторство и практика в реална работна среда значително увеличават вероятността младите специалисти да започнат работа по придобитата специалност.
Оценката показва, че програмата подпомага не само навлизането в професията, но и дългосрочното оставане в нея. Голяма част от участниците започват професионалния си път още по време на следването - като доброволци, помощник-учители или служители на други позиции в детски градини и училища.
Повечето завършили работят в собствените си или в съседни населени места. Така те подпомагат образователни институции, които изпитват недостиг на мотивирани кадри и едновременно с това се превръщат в ролеви модели за децата и семействата в своите общности.
Съществена полза от модела е приносът му за по-редовното присъствие и задържането на децата в образователната среда, отбеляза Евгения Волен и добави, че учителите от местната общност поддържат активна връзка със семействата и подпомагат по-лесната адаптация на децата. Резултатите показват, че доверието между учителя, детето и семейството може да ограничи отсъствията и риска от ранно отпадане от образователния процес.
Родителите отчитат силно положително въздействие върху децата. Мнението, че детето харесва учителя, получава максимална средна оценка от 5,00, чувството за спокойствие с учителя е оценено с 4,98, а по-голямото желание за посещаване на детската градина - с 4,97.
Основният извод от доклада е, че финансовата подкрепа не е достатъчна. Устойчивите резултати се постигат, когато тя е съчетана с ранно идентифициране на мотивирани кандидати, подготовка за кандидатстване, менторство, обучения, практика в образователна институция и активна връзка с бъдещи работодатели, поясни Eвгения Волен.