Стратегията за психично здраве 2021-2030 г. предвижда мерки към преминаване към по-индивидуално ориентирани подходи за психологична помощ, акцентира върху деинституционализацията на системата за психично здраве, подкрепа на ресурсите, дестигматизация, подобряване и насърчаване на защита на психичното здраве. Национален план към нея има с цел модернизиране на грижите за ранна диагностика, мрежи от общности с всеобхватни услуги за управление на тежки психични заболяване, както и създаване на центрове за лечение на хранителни разстройства, улесняване на достъпа до детско-юношеска психиатрия и до съдебна психиатрия, каза още Пенчев. По думите му 18 психиатрични лечебни заведения са в процес на обновяване чрез ремонтни дейности. Разработва се и амбулаторна помощ в общността – извънболнично наблюдение и психосоциална рехабилитация.
Всички сме обединени от идеята да помагаме на хората, които имат нужда, каза Христо Григоров, председател на БЧК. Проблемите при психичното здраве ще стават все по-големи, живеем в икономически и политически объркано време, виждаме как растат и децата ни, и тук е мястото ни да се опитваме да намерим правилен път за всички, за да вдъхнем вяра, допълни той.
Във време на катаклизми обществото е болно, трябва да намерим начини, за да го излекуваме, каза проф. Красимир Гигов, генерален директор на БЧК. Когато има някаква катастрофа, над 70% от хората се нуждаят от психологическа подкрепа. Имаме над 1000 доброволци, обучени за оказване на психологическа помощ и над 300 дипломирани психиатри, готови да окажат помощ, допълни проф. Гигов.
Времето, в което живеем, ни изправя пред безпрецедентни предизвикателства, които засилват нуждата от активен и научно обоснован подход към психичното здраве, каза Добромира Карева, заместник-министър на здравеопазването. Психичното здраве е човешко право, основа за достойнство, социална справедливост и колективен напредък, допълни Карева.
Фокусът върху психичното здраве е жизненоважна помощ в полза на всички, защото устойчивите общества са в основата на устойчив икономически растеж, посочи Мария Кристенсен, ръководител на делегацията за страните от Централна и Югоизточна Европа в Международната федерация на Червения кръст. Членовете на общностите на Червения кръст имат дълъг опит, виждайки как природните бедствия и конфликтите могат да въздействат върху психичното здраве, припомни тя.
Световната тенденция от последните 70 г. е в екипите, освен психиатри, да има и психолози, които заедно да се грижат за психичното здраве на хората, каза проф. Соня Карабельова, декан на философския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По думите й подобна тенденция, макар и с малки стъпки, се наблюдава и в българския социо-културен контекст. И психолозите в България имат своето значимо място и могат да участват активно в процеса на подкрепа в кризисна ситуация и грижа за здравето за повишаване на качеството на живот. Можем да покажем, че заедно можем да помагаме за по-доброто и по-успешното справяне в кризисни ситуации. Първата помощ в подобряване на психичното здраве е много важен компонент, каза още проф. Карабельова.
На форума присъстват Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците, Байлар Талибов, координатор „Украйна и засегнати страни“ към Международната федерация на Червения кръст, д-р Благомир Здравков, директор на Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“, проф. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи, представители на Гърция Червен кръст, на УНИЦЕФ, на Върховния комисариат на бежанците към ООН, представители на украинската общност в страната ни и др.