Омбудсманът настоява за защита на гражданите от прекомерно оскъпени кредити

При просрочие обезщетението за забава по потребителски кредит да не може да надвишава законната лихва – това е едно от исканията, които омбудсманът Велислава Делчева отправя в становище по внесения на 11 септември 2026 г. проект на Закон за потребителския кредит. Становището е изпратено до парламентарните комисии по икономическа политика, инвестиции и индустрия и по бюджет и финанси, съобщиха от институцията на обществения защитник.
През последните години жалбите на граждани до институцията на омбудсмана, свързани с обслужването на потребителски кредити, трайно нарастват, особено срещу практики на фирмите за бързи кредити. Сред най-честите оплаквания са прекомерни лихви, неустойки и такси, психически натиск при събиране на задължения, отказ за предоставяне на договора и погасителния план, отказ за разсрочване или отсрочване, отпускане на кредити без реална оценка на платежоспособността и непредоставяне на информация при прехвърляне на дълга, подчертава Велислава Делчева.
На кредиторите да се даде възможност при строго определени условия да получават от Националната агенция за приходите ограничена информация от регистъра по Закона за хазарта, за да могат по-добре да оценяват кредитоспособността и да предотвратяват свръхзадлъжнялостта на вписаните в него лица – това предлага общественият защитник.
 „В тази връзка е необходимо да се обсъдят възможности и да се вземат незабавни мерки за ограничаване възможностите на такива лица да теглят кредит след кредит“, е категорична Делчева.
Особено внимание тя обръща на хората, преминали онкологично заболяване. Според омбудсмана 10-годишният срок, в който данни за заболяването могат да се използват при застраховка, свързана с кредит, е прекомерен и предлага той да бъде намален на 5 години или да се въведе диференциран подход.
„По този начин хора, преминали онкологични заболявания, ще бъдат лишени необосновано от средства, които са им необходими за спешни нужди, напр. за ремонти, за погасяване на задължения за комунални услуги“, подчертава Велислава Делчева.
По отношение на защитата на длъжниците в правилата за работа с потребители, изпитващи затруднения при погасяването, изрично да бъдат включени мерки срещу агресивни и заблуждаващи търговски практики, предлага омбудсманът. Повод за това са многобройните жалби за телефонен и друг психически тормоз при събиране на задължения. „В тази връзка е необходимо да се гарантира личната неприкосновеност на потребителите и спазването на правила за етично поведение и комуникация с тях“, пише омбудсманът.
Делчева предлага още информацията преди сключване на договор да бъде не само ясна и разбираема, но и изрично „вярна, пълна и четлива“, както и информацията на друг език да се предоставя само по изрично искане на потребителя.
Въпрос за възможността кредиторите да получават данни за семейно положение, брак, деца и адрес се поставя в становището, тъй като това може да противоречи на забраната за пряка и непряка дискриминация по признак „семейно положение“. Да бъде преразгледано и изключението за малките кредити, използвани от хора с ниски доходи, допускащо двойно връщане на главницата по кредита – за това настоява омбудсманът.
Велислава Делчева предлага също да се конкретизира понятието „допълнителна услуга“, за да не се допуска необосновано увеличаване на разходите по кредита, както и да отпадне изразът „когато е целесъобразно“ при прилагането на мерки за отсрочване преди започване на принудително изпълнение.
На несъответствието между §5 и §13 от преходните и заключителните разпоредби за прилагането на закона се обръща внимание в становището, като се настоява двата текста да бъдат приведени в съответствие по отношение обратното действие на изрично посочени разпоредби, обяснява Делчева.
В заключение тя призовава новата нормативна уредба да гарантира по-висока защита на потребителите и да ограничи практиките, които водят до свръхзадлъжнялост и натиск върху длъжниците.
БТА припомня, че проектът на Закон за потребителските кредити предвижда разширяване на обхвата на закона до кредити в размер до 100 хил. евро, включване на нови кредитни продукти и по-строги изисквания към рекламата и преддоговорната информация. Това каза заместник-министърът на икономиката Красимир Якимов по време на обсъждането на законопроекта в Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия на Народното събрание.