Омбудсманът Велислава Делчева подкрепя промените за приключване на недовършената поземлена реституция, но настоява за цялостно решение на проблема, натрупван с десетилетия. Това съобщиха от пресцентъра на обществения защитник.
Делчева изразява принципна подкрепа за ключови текстове в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в становище, изпратено до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите към 52-рото Народно събрание Явор Гечев, министъра на земеделието Пламен Абровски и на правосъдието Николай Найденов. Според нея предложените промени дават възможност за реална крачка към приключване на реституционните процедури за имоти в стари граници. Тя подчертава, че Европейският съд по правата на човека многократно е квалифицирал продължителното неприключване на поземлената реституция в България като непропорционална намеса в правото на собственост и нарушение със системен характер. Именно затова държавата е необходимо да предприеме мерки за окончателното решаване на проблема, включително чрез реално предоставяне на земя и гарантиране на равностойно обезщетяване, смята омбудсманът.
Делчева подкрепя възможността правоимащите да получават земя от общинския поземлен фонд, а при липса на достатъчен ресурс в съответното землище – и в съседно или друго землище на територията на общината. Тя подкрепя и възможността областният управител да се намесва при непроизнасяне на общинския съвет в предвидения срок, както и удължаването на ограничителния режим за разпореждане със земите от общинския поземлен фонд, предназначени за приключване на реституцията – земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Омбудсманът поставя остро въпроса за обезщетяването с поименни компенсационни бонове (ПКБ). В становището си Делчева пише, че при изчерпване на възможностите за предоставяне на земя се прилага редукционен коефициент, а правоимащите могат да получат и компенсационни бонове, чиято реална стойност на пазара е чувствително по-ниска от номинала. Като пример тя дава Столична община (ОС), “където дължимото обезщетение със земя е 50 852,518 дка на стойност 30 733 910 лв., докато предоставената земя от общинския поземлен фонд е 9 553,172 дка”.
„Смятам, че предметът на законопроекта би следвало да се разшири с предложения за подобряване на режима за обезщетяване с ПКБ, като се разшири приложното поле на плащанията с ПКБ по номинал, или се предложат нови способи за обезщетяване, гарантиращи равностойност“, пише Делчева. Реално десетки години след началото на реституционните процеси все още има много собственици, които формално имат признати права, но на практика не са получили нито земя, нито равностойно обезщетение, пише тя. Такива не получили обезщетение със земя собственици има в СО, Варна, община „Родопи“ – Пловдив, както и в други общини в страната. Засегнати са и собственици и ползватели на земи в територии по § 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, при които необходимите планове за новообразуваните имоти все още не са изработени, се казва още в становището.
Омбудсманът препоръчва да бъдат въведени допълнителни гаранции, така че земите, необходими за приключване на реституционните процедури, да не могат да бъдат разпилявани междувременно. Предлага още изрична забрана за разпореждане с такива земи до приключването на реституционните процедури.
"Това се налага, тъй като законовата регламентация по § 16 е твърде обща и предстои подзаконовото ѝ конкретизиране, което затруднява преценката достатъчна ли е продължителността на предлаганото с § 17 удължаване на ограничителния режим за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд“, подчертава общественият защитник.
Делчева възразява срещу идеята определянето на средното годишно рентно плащане да бъде изведено от закона и предоставено на подзаконова уредба, защото този показател има пряко отражение върху правата, особено на дребните земеделски собственици. „За правата на дребните собственици – „слабата страна“ в поземлените отношения, размерът на годишното средно рентно плащане е от съществено значение“, подчертава омбудсманът. Позицията е, че ако се възприеме подзаконово регулиране, законът следва да определи критериите, по които се изчислява размерът на рентното плащане, посочват от Институцията на Омбудсмана.
Делчева подчертава необходимостта от цялостен подход към проблема. Според становището отделните реституционни процедури не могат да бъдат разглеждани изолирано, тъй като земите от общинския поземлен фонд са единен ресурс както за възстановяване на собствеността, така и за обезщетяване.
„Оценявайки комплексността на проблема, омбудсманът в редица свои доклади до Народното събрание предлага приемането на специален закон, който да уреди в цялост обществените отношения по приключване на поземлената реституция като отчита и влиянието на прекомерната забава върху тях“, заключава Делчева.
Становището е публикувано тук.
В края на май омбудсманът изпрати становище до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова, министрите на земеделието и храните Пламен Абровски и на правосъдието Николай Найденов, както и до председателя на управителния съвет на Националното сдружение на общините Даниел Панов, в което настоява за спешни законодателни и организационни мерки, свързани със защитата на признатите реституционни права на гражданите след изтичане на ограниченията за разпореждане със земите от т.нар. остатъчен поземлен фонд.