Осми април е ден на памет и достойнство, каза програмният директор в Тръста за социална алтернатива на отбелязването на Международния ден на ромите

Осми април е ден на памет и достойнство, каза програмният директор в Тръста за социална алтернатива Огнян Исаев по време на отбелязването на Международния ден на ромите във Френския институт в София. Организатори са Тръстът за социална алтернатива, френското посолство и Френският институт в България. 
На този ден се прекланяме пред отнетите животи и заявяваме правото на история, 8 април е денят, в който се ражда ромската нация, коментира Огнян Исаев. 
За да разберем по-добре какъв е смисълът на този ден, трябва да дадем контекста – първия световен ромски конгрес през 1971 година, посочи той. През 1945 г. Втората световна война формално приключва. Европа започва да се възстановява. Оцелелите роми, обаче, остават в лагерите за разселени лица и в интернати, разказа Исаев. 
Много от тях, всъщност, продължават да живеят в концентрационните лагери, защото не знаят, че войната е свършила, каза той. За ромите освобождението идва бавно и с много мъка. Десетилетия наред ромите отсъстват от разказа за следвоенната справедливост, отбеляза Исаев и допълни, че нито един ром не е свидетелствал в Нюнбергския процес. Това е дълго структурно изтласкване на ромската жертва извън европейския морален канон, посочи Исаев. 
На първия Световен ромски  конгрес през 1971 г. ромите превръщат разпокъсаната историческа съдба в политически език, приемат общото име рома, разказа Огнян Исаев и коментира, че това е моментът в който една разпръснатата памет се превръща в съзнание. Той отбеляза, че ромският химн „Джелем, Джелем“ е създаден от Жарко Йованович и носи в себе си този разказ за памет. 
По думите му българските роми остават дълго време изолирани заради Желязната завеса и заради асимилационната политика на държавата. Публичното изразяване на ромската идентичност е силно ограничено, каза Исаев. 
След 1989 г. ромите в България, но и не само в България, започват да говорят за участие - политическо, културно и икономическо. Постепенно обаче този разговор се заменя с друга, за интеграция.
Но интеграцията се прилага на хора, които са дошли отнякъде. Ромите не са дошли отникъде последните 50-100 години. те от векове са част от тъканта на България, посочи Исаев. 
Днес има лекари, адвокати, режисьори, журналисти, инженери, писатели от ромски произход. Но индивидуалният успех не означава общностен напредък. Защото структурните бариери и норми, които държавата изгражда, извън които остават ромите, не могат да бъдат преодолени само с усилията на ромите, коментира той. 
По време на програмата актрисата Наталия Цекова представи откъс от постановката „Цигански колела“. 
Бяха връчени и наградите от конкурса „Ромите в 21  век – предизвикателства и възможности“. 
Всичките ни битки днес опират до човека, до човешката природа. Това е свързано с паметта. Защото не можеш да подминеш историята, да си арогантен към някого, чиято история си чул. Затова разказването на тези истории е много важно, разказвайте историите си, каза писателят Георги Господинов по време на церемонията по награждаване на участниците в конкурса за есе и видео материал. 
Вярваме, че личният контакт променя отношението от дистанция към разбиране. Именно с тази цел беше организирано днешното събитие – да създадем пространство за среща, каза след награждаването Сара Перин – изпълнителен директор на Тръста за социална алтернатива. 
Сред гостите на събитието бяха Нанси Шилър – президент на фондация „Америка за България“, Люк Леви – директор на Френския институт в България и др. След церемонията по награждаването на участниците имаше концерт на групата Romaneno Project.